Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 86

Инспектор Къри едва успя да си поеме дъх и да проговори.

— Да не искате да кажеше, че Едгар Лоусън е изтича по терасата, за да застреля Кристиян Гулбрандсен? Едгар Лоусън се е опитвал да отрови мисис Сероколд?

— Виждате ли, инспекторе… Никой не се е опитвал да отрови мисис Сероколд. Ето това е отвличането на вниманието от вярната посока. Някой твърде интелигентно е използвал факта, че заболяването й много наподобява симптомите на отравяне с арсеник. Това е старият трик на илюзионистите — да те принудят да вземеш картата, която те искат. Твърде лесно е да се добави арсеник в шишенцето с лекарство и няколко реда към едно написано на машина писмо. Но истинската причина за идването на мистър Гулбрандсен, е и най-вероятната… то наистина има връзка с фондацията „Гулбрандсен“. Всъщност става дума за пари. Да предположим, че е имало фалшификация… измама в много големи размери… разбирате ли къде води това? Към един-единствен човек…

Инспектор Къри ахна.

— Луис Сероколд? — възкликна той изумено.

— Луис Сероколд… — кимна мис Марпъл.

Глава 22

Част от писмо на Джина Хъд до леля й мис Ван Райдък:

… Лельо Рут, разбираш, че всичко това беше като някакъв кошмар… Особено краят. Вече ти разказах всичко за този чудат човек Едгар Лоусън. Винаги е бил като заек. Когато инспекторът започна да го разпитва, той се изплаши, загуби ума и дума и хукна да бяга. Хукна съвсем буквално. Изскочи през прозореца, покрай къщата, след това надолу по алеята, но там имаше полицай, така че той кривна и продължи с всички сили към езерото. Скочи в една продънена лодка, която стои там от години, и я оттласна от брега. Разбира се, това беше напълно безумна постъпка. Както казах, беше като полудял от страх заек. Тогава Луис изкрещя: „Тази лодка е прогнила!“ и също се втурна към езерото. След малко лодката потъна и Едгар започна да се дави. Не умееше да плува. Луис скочи във водата и заплува към него. Успя да го достигне, но бяха сред тръстиките и положението им се оказа трудно. Един от полицаите също влезе във водата, завързан с въже, но се оплете и трябваше да го изтеглят на брега. Леля Милдред все повтаряше: „Ще се удавят, ще се удавят“, някак си глупаво, а баба само каза „Да“. Не мога да ти опиша как прозвуча тази дума от устата й тогава. Просто „ДА“ и ме прониза като… като с нож.

Дали не се държа глупаво и мелодраматично? Вероятно. Но това, което се случи… И тогава, когато всичко свърши, когато ги извадиха и опитаха изкуствено дишане (беше безполезно), инспекторът дойде при нас и каза на баба: „Мисис Сероколд, боя се, че няма надежда.“ Баба отговори съвсем спокойно: „Благодаря ви, инспекторе.“ След това ни изгледа. Аз исках да помогна, но не знаех как, Джули беше мрачна, но внимателна и готова както винаги да поучава, Стивън кършеше ръце, а добрата смешна мис Марпъл изглеждаше тъжна и уморена. Дори и Уоли беше смутен. Всички толкова я обичахме и искахме да направим НЕЩО.