Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 80

— О, съжалявам! — сепна се тя.

Алекс се намръщи и промърмори разсеяно:

— Извинете ме. — След това изненадано добави: — Но това сте вие!

На мис Марпъл й се стори, че тази забележка е малко странна за човек, с когото току-що е разговаряла, при това доста дълго.

— Бях се замислил за нещо друго — обясни Алекс. — Това момче, Ърни… — Направи неясен жест с двете си ръце.

След това сякаш изведнъж му хрумна нещо и той прекоси салона, влезе в библиотеката и затвори вратата след себе си.

Иззад вратата се чуваха гласове, но мис Марпъл не им обърна внимание. Не я интересуваше бъбривият Ърни и това, което е видял или лъжеше, че е видял. Подозираше, че няма нищо такова. Нито за миг не можеше да допусне, че в една толкова студена и мъглива нощ Ърни би си направил труда да отключва вратата с шперц, за да се разхожда из парка. По всяка вероятност никога не беше излизал нощем. Всичко това бяха хвалби.

„Като Джони Бакхаус“ — помисли си мис Марпъл, която винаги намираше паралели с жителите на Сейнт Мери Мийд.

„Снощи те видях“ — това беше любимото издевателство на Джони над всички, които според него можеха да му се поддадат.

Забележка се бе оказала удивително ефектна. Толкова много хора ходеха на места, където не желаеха да ги виждат!

Тя изостави мислите за Джони Бакхаус и насочи вниманието си към онова, което бяха събудили у нея думите на инспектор Къри, предадени й от Алекс Рестарик. Те го бяха насочили към някаква идея. Не беше сигурна дали и на нея не й хрумна нещо. Същото? Или друго?

Застана там, където преди малко стоеше Алекс, и се замисли. „Този салон не е истински салон — каза си тя. — Това е само картон, платно и дърво. Това е театрален декор…“ В главата й се замяркаха откъслечни фрази… „илюзия“… „в очите на публиката“… „илюзия с огледала“… Аквариуми с рибки… дълги шарени панделки… изчезващи жени… и всичко останало от арсенала на фокусниците, чието изкуство се основава на отвличането на вниманието в друга посока…

Нещо се пробуди в съзнанието й… картина… нещо, което беше казал Алекс… нещо, което й бе описал… полицай Доджет, пухтящ и задъхан… задъхан… задъхан… Нещо в ума и се раздвижи… и изведнъж стана съвсем ясно.

— Разбира се! Това трябва да е то…

Глава 18

I.

— О, Уоли! Как ме стресна!

Джина, отделила се от сенките на сцената, отскочи назад при вида на Уоли Хъд, изникнал като призрак от тъмнината. Все още нощта не беше настъпила, но в полуздрача предметите губеха реалните си очертания и приемаха фантастични форми, сякаш взети от кошмар.

— Какво правиш тук? Никога не идваш в театъра.

— Може би търся теб, Джина. Най-вероятно е да те намеря в театъра, нали?

Мекият, леко провлечен глас на Уоли не таеше заплаха, но Джина инстинктивно трепна.

— Харесва ми тази работа. Обичам миризмата на бои, на платно, обичам кулисите.

— Да. Това означава много за теб. Разбирам. Кажи ми, колко време смяташ, че ще мине докато свърши цялата история?

— Утре ще е предварителното следствие. Заседанието ще бъде отложено с две седмици или нещо такова. Поне така смята инспектор Къри.