Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 78

— Добре, че нямаш нож в чорапа — погледна я Алекс. — Иначе мисис Стрет можеше да научи някои неща за убийствата от гледна точка на жертвата. Хайде, успокой се. Не се дръж толкова, мелодраматично… Като в италианска опера.

— Как смее да каже, че съм се опитала да отровя баба!?

— Е, скъпа, някой наистина се е опитал да я отрови. И ако търсим мотив, ти го имаш, без никакво съмнение.

— Алекс! — Джина се втренчи в него отчаяно. — И полицията ли мисли така?

— Ужасно трудно е да се каже какво мисли полицията. Държат устите си затворени като гроб. И със сигурност не са глупаци. Това ми напомня за…

— Къде отиваш?

— Да поработя върху една своя идея.

Глава 17

I.

— Казваш, че някой се е опитал да ме отрови?

Гласът на Кари Луиз звучеше объркано и недоверчиво.

— Знаеш — добави тя, — че не мога да повярвам такова нещо…

Остана мълчалива в продължение на няколко секунди, с полузатворени очи.

— Исках да ти го спестя, скъпа — каза Луис.

Тя разсеяно протегна ръка към него и той я пое.

Мис Марпъл, седнала наблизо, поклати глава с разбиране.

Кари Луиз я погледна.

— Вярно ли е това, Джейн?

— Боя се, че да, скъпа.

— Всичко това… — Кари Луиз замълча.

След малко продължи:

— Винаги съм смятала, че знам кое е истинско и кое — не… Това не изглежда истинско… Но е… Може би греша и за останалото… Но кой би пожелал да направи такова нещо? Никой в тази къща не може да иска… да ме убие!

Гласът й все още бе изпълнен с недоверие.

— Аз също мислех така — обади се Луис. — Оказва се, че съм се лъгал.

— И Кристиян е знаел… Това обяснява нещата.

— Какво обяснява? — попита Луис.

— Начинът, по който се държеше — отговори Кари Луиз. — Беше много странен. Не както обикновено. Изглеждаше… разтревожен за мен… Сякаш искаше да ме предупреди за нещо… Но не го направи… Попита ме как съм със сърцето и дали напоследък се чувствам добре. Може би се е опитвал да ми намекне. А защо не ми го каза направо? Толкова по-просто е да се каже направо…

— Не е искал да ти причинява болка, Карълайн.

— Болка? Но защо… О! Разбирам… — Очите й се разшириха. — Значи това мислиш и ти? Но мога да те уверя, Луис, че грешиш!

Съпругът й отбягна погледа й.

— Съжалявам — повтори мисис Сероколд след малко, — но не мога да повярвам, че това, което се случи тук напоследък, е вярно. Едгар да стреля по теб, Джина и Стивън, тази абсурдна кутия шоколадови бонбони… Това просто не е истина!

Никой не отговори.

Карълайн Луиз Сероколд въздъхна.

— Предполагам — добави тя, — че от дълго време съм живяла в някакъв измислен свят, извън реалността… Моля ви… и двамата. Струва ми се, че искам да остана сама… Трябва да се помъча да разбера…

II.

Мис Марпъл слезе по стълбите, влезе в големия салон и завари Алекс Рестарик, застанал пред широката сводеста врата, с театрално разперена ръка.

— Влезте, влезте — подкани я той щастливо, сякаш беше собственик на помещението. — Тъкмо си мислех за снощи.

Луис Сероколд, който бе последвал мис Марпъл надолу по стълбите, прекоси салона, влезе в кабинета си и затвори вратата.