Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 77

— Наистина ли искаш да се ожениш за мен? Не мога да си те представя семеен.

— Настоявам за брак. Похожденията се нещо толкова старомодно! Проблеми с паспорти, хотели и всичко останало. Никога няма да имам любовница, освен ако не мога да я притежавам по друг начин.

Смехът на Джина прокънтя свеж и чист.

— Колко ме забавляваш. Алекс.

— Това е главното ми преимущество. Стивън е доста по-хубав от мен. Той дори е много красив. И емоционален, което жените обожават, разбира се. Само че емоционалността у дома е отегчителна. А с мен, Джина ще ти бъде забавно.

— А няма ли да кажеш, че ме обичаш до полуда?

— В никакъв случай, колкото и да е вярно! Ако го направя, резултатът ще е едно на нула за теб. Не, смятам единствено да ти направя съвсем делово предложение за женитба.

— Ще трябва да си помисля — отговори Джина с усмивка.

— Естествено. Освен това най-напред се налага да освободиш Уоли от страданията му. Той ми е много симпатичен. За него сигурно е ад, че е женен за теб и че завързан за колелата на колесницата ти, е доведен тук в тази тежка атмосфера на семейна филантропия.

— Какъв звяр си, Алекс!

— Наблюдателен звяр.

— Понякога — каза Джина — си мисля, че Уоли вече не се интересува от мен. Сякаш не ме забелязва.

— Буташ гадинката с пръчка, а тя не реагира? Колко неприятно!

Ръката на Джина излетя като светкавица и му залепи отчетлив шамар.

— Туш! — извика той.

С бързо, ловко движение я прегърна и преди тя да успее да реагира, притисна устни до нейните в дълга, страстна целувка. Джина започна да се противи, после се отпусна…

— Джина!

Отскочиха един от друг. Милдред Стрет — със зачервено лице и треперещи устни, ги гледаше злокобно. За миг думите, които искаше да изрече, сякаш я задавиха.

— Отвратително!… Долно!… Ти, пропаднало, леко момиче!… Също като майка си!… Всички сте една стока!… Винаги съм го знаела!… Такава несправедливост… Ти не си само прелюбодейка, ти си и убийца! О, да, така е! Знам го много добре!

— И какво знаеш? Не бъди абсурдна, лельо Милдред!

— Не съм ти никаква леля, слава Богу! Не сме кръвни роднини. Та ти дори не си наясно коя е майка ти и откъде се е взела! Само че много добре ти е известно какви хора са моите родители. Какво дете биха осиновили те? Най-вероятно дете на проститутка или престъпник! Такива бяха! А би трябвало да не забравят, че кръвта вода не става! Макар че си посегнала към отровата по-скоро заради италианската си жилка!

— Как смееш да ми говориш такива неща?!

— Ще говоря каквото си искам! Можеш ли да отречеш, че някой се опита да отрови майка ми? И кой е най-вероятно да иска да го направи? Кой ще наследи огромно състояние, ако тя умре? Ти, Джина, и можеш да си сигурна, че полицията няма да остави този факт без внимание!

Все още разтреперана, Милдред бързо се отдалечи.

— Патологичен случай — отбеляза Алекс. — Определено патологичен. Наистина интересно… Чудя се дали покойният пастор Стрет… Може би религиозни скрупули?… Или е бил импотентен?

— Не бъди отвратителен, Алекс! О, как я мразя! Мразя я!

Джина стисна ръцете си и затрепери от гняв.