Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 74

— Не говори толкова подигравателно.

— Не се подигравам. Мисля, че наистина си му вярна. Възхищавам ти се заради това. Но, скъпа, не можеш да продължаваш вечно.

— Какво искаш да кажеш, Стив?

— Много добре знаеш какво искам да кажа. Ти и Уоли не сте един за друг. Връзката ви просто не може да просъществува. И той е наясно. Съвсем скоро ще се разделите и когато това стане, и двамата ще сте по-щастливи.

— Не бъди идиот — сряза го Джина. Стивън се засмя.

— Хайде, хайде. Не можеш да твърдиш, че си подхождате или пък, че Уоли се чувства добре тук.

— Наистина не знам какво става с него — възкликна Джина. — Непрекъснато се цупи. Почти не говори. Аз… просто не знам какво да направя. Защо да не му е добре тук? На времето толкова се забавлявахме двамата! С всичко. А сега… Сякаш е друг човек. Защо хората се променят така?

— Аз променям ли се?

— Не, Стив, скъпи. Ти вечно си Стив. Помниш ли как се мъкнех след теб през ваканциите?

— И за каква досадница те мислех! Отвратителното малко хлапе Джина! Е, сега нещата се обърнаха наопаки. Сега съм готов да направя каквото ми заповядаш!

— Ненормален! — възкликна Джина усмихнато. — Мислиш ли, че Ърни лъже? Каза, че снощи се разхождал из мъглата и че можел да каже нещо за убийството. Смяташ ли, че е вярно?

— Да е вярно? Разбира се, че не. Знаеш как обича да се хвали. Готов е да измисли какво ли не, само и само да си придаде важност.

— Да, зная. Но се питах…

Продължиха нататък мълчаливо.

II.

Залязващото слънце огряваше фасадата на къщата. Инспектор Къри спря.

— Това ли е мястото, на което бяхте с колата снощи? — попита той.

Алекс Рестарик направи крачка назад, сякаш за да помисли.

— Горе-долу — отговори той. — Трудно ми е да определя точно, защото имаше мъгла. Да, тук някъде беше.

Инспекторът се огледа замислено.

Чакълената алея правеше плавен завой и оттук над рододендроните се виждаше западната фасада с живия плет и стъпалата към градината. След това алеята продължаваше да завива, минаваше през пояс от дървета, между езерото и къщата и стигаше до голяма площадка в източния й край.

— Доджет! — извика Къри.

Полицаят, който до този момент очакваше в готовност, изведнъж хукна. Насочи се към къщата по диагонал през моравата, стигна до терасата и влезе през страничната врата. Миг по-късно пердето на една от стаите се разлюля силно. После полицай Доджет се появи на вратата и дотича до тях, запъхтян като парен локомотив.

— Две минути и четиридесет и две секунди — отбеляза инспектор Къри, след като спря хронометъра, с който бе засякъл опита. — Тези неща не отнемат много време, нали?

Тонът му беше приятен и дружелюбен.

— Не мога да тичам толкова бързо — възрази Алекс. — Струва ми се, че засичате продължителността на предполагаемите ми действия?

— Просто демонстрирам факта, че сте имали възможност да извършите убийството. Това е всичко, мистър Рестарик. Засега не повдигам никакви обвинения. Засега.

Алекс Рестарик погледна полицай Доджет, който още не можеше да си поеме дъх.

— Наистина не мога да бягам бързо, колкото вас, но ми се струва, че съм в далеч по-добра форма.