Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 66

— Кои други? Мисис Сероколд?

— Не, не мисис Сероколд. Тя е истинска дама… Винаги е много мила и внимателна. Не тя. Но Джина се отнасяше към мен като с боклук. Стивън Рестарик също. А мисис Стрет ме гледаше отвисоко, защото не съм от добро семейство. И мис Белъвър… А какво е тя? Платена компаньонка — ето това е.

Къри забеляза признаците на растяща възбуда.

— Значи не проявяваха съчувствие към вас?

Едгар отговори развълнувано:

— Защото съм копеле! Ако имах нормален баща, нямаше да се държат така.

— И решихте да си присвоите двама известни на всички бащи?

Едгар се изчерви.

— Сигурно винаги ще лъжа — промърмори той.

— И най-накрая твърдяхте, че мистър Сероколд е вашият баща… Защо?

— Защото по този начин щях да ги накарам да млъкнат веднъж завинаги. Ако той наистина ми беше баща, нямаше да се държат така, нали?

— Да, но сте го нарекли ваш враг, обвинили сте го, че ви преследва.

— Знам — той разтри челото си. — Всичко съм оплел. Понякога… не мога да схвана както трябва какво става… Всичко става объркано…

— И откраднахте револвера от стаята на Уолтър Хъд?

Едгар го изгледа озадачен.

— Направил ли съм го? Оттам ли съм го взел?

— Не помните ли откъде?

— Исках да заплаша мистър Сероколд с него. Исках да го стресна. Детска работа отначало докрай.

— Откъде взехте револвера? — попита Къри търпеливо.

— Сам казахте… от стаята на Уолтър Хъд.

— Спомнихте ли си как стана?

— Трябва да съм го взел от стаята му… няма друг начин да се окаже в ръцете ми, нали?

— Не знам — отвърна Къри. — Може някой да ви го е подхвърлил.

Едгар замълча — лицето му беше безизразно.

— Така ли беше? — настоя инспекторът.

— Не помня — отговори Едгар разпалено. — Толкова ядосан бях! Ходех из градината и всичко сякаш беше потънало в червена мъгла — толкова бях афектиран. Струваше ми се, че някой ме следи, че ме преследва, опитва се да ме хване… Дори онази мила белокоса жена… Сега просто не мога да си обясня как… Трябва да съм полудял. Не помня къде съм ходил и какво съм правил през половината от времето!

— Но вероятно си спомняте кой ви каза, че мистър Сероколд е ваш баща?

Едгар го изгледа със същия безизразен поглед.

— Никой не ми го е казвал — намуси се той. — Просто ми хрумна.

Инспектор Къри въздъхна, но прецени, че засега не може да научи нищо повече.

— Е, внимавайте какво правите в бъдеще.

— Да, сър. Наистина ще внимавам.

Едгар излезе и инспекторът бавно поклати глава.

— Тези патологични случаи са истинска мъка!

— Смятате ли, че наистина е луд, сър?

— Много по-малко, отколкото предполагах. Неуравновесен, лъжец, самохвалко… и въпреки всичко има някаква приятна простота в характера му. Която говори много, струва ми се…

— Мислите ли, че някой му е подшушнал тези неща?

— О, да. Старата мис Марпъл тук беше права. Тя е умна птица. Но ми се ще да разбера кой е бил той. Едгар няма да ни каже. Само ако знаехме… Хайде, Лейк. Ела да възстановим сцената в салона.