Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 63

Агата Кристи

— Вие също, мисис Стрет.

По бузите й пропълзя лека червенина.

— Аз също, както казахте. Аз и мъжът ми винаги сме живели скромно. Той харчеше много малко, освен за книги… Беше голям учен. А моите собствени пари вече почти са се удвоили. Повече от достатъчно за скромните ми нужди. Но човек винаги може да използва парите, за да помогне на другите. Каквото наследя, ще считам за неприкосновен фонд.

— Но няма да наследите парите под формата на фонд, нали? — попита Къри, умишлено недоразбрал. — Ще можете да се разпореждате с тях изцяло.

— О, да… В този смисъл. Ще разполагам с тях изцяло.

Нещо в интонацията на последните й думи накара инспектор Къри рязко да вдигне глава. Мисис Стрет не го гледаше. Очите й блестяха и дългите й тесни устни бяха извити в тържествуваща усмивка.

— Значи според вас — заключи инспекторът, — а вие сте имали достатъчно възможности, за да си съставите мнение, мистър Хъд иска да се добере до парите, които ще наследи жена му след смъртта на мисис Сероколд. Между другото, тя не е много добре със здравето. Не мислите ли?

— Майка ми винаги е била деликатна.

— Точно така. Но деликатните хора доста често живеят не по-малко, а дори и повече от хората с цъфтящо здраве.

— Вероятно.

— Забелязали ли сте състоянието на майка ви да се влошава напоследък?

— Тя страда от ревматизъм. Но човек все трябва да е болен от нещо, когато остарее. Не мога да съчувствам на хората, които вечно се тревожат заради неизбежните болести и неразположения.

— Мисис Сероколд тревожи ли се?

— Не, но е свикнала други да се тревожат за нея. Пастрокът ми е прекалено грижовен, а пък мис Белъвър направо става смешна. Във всеки случай тя оказва лошо влияние в този дом. Дойде тук преди много години и привързаността й към майка ми, макар и достойна за възхищение сама по себе си, вече се е превърнала в някакво зло. Тя буквално тиранизира всички с грижите си. Занимава се с всичко вкъщи и поема повече, отколкото е редно. Струва ми се, че Луис понякога се дразни. Не бих се изненадала, ако я отпрати. Тя не притежава никакъв такт, абсолютно никакъв, а за един мъж е много трудно да гледа как някаква властна жена се налага на съпругата му във всичко.

Инспектор Къри кимна бавно.

— Разбирам… Разбирам. — Изгледа я замислено. — Има едно нещо, което не мога да схвана напълно, мисис Стрет. Положението на двамата братя Рестарик.

— Пак глупава сантименталност. Баща им се омъжи за горката ми майка заради парите й. Две години след това той избяга с някаква югославянка — певица без капка морал. Той беше много недостоен човек. Майка ми пък беше мекосърдечна и й стана жал за момчетата. Тъй като и дума не можеше да става да прекарват ваканциите си при жена с такова поведение, тя повече или по-малко ги осинови. Оттогава непрекъснато висят тук. О, да, в тази къща има много тунеядци, казвам ви!