Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 54

Доктор Мавърик отново му отправи надменната си усмивка.

— Всички ние сме побъркани, инспекторе.

„Глупашки отговор“ каза си Къри. За себе си бе сигурен, че е нормален, независимо дали Мавърик е или не е.

— Отговорен ли е за действията си. Предполагам, че знае какво върши?

— Много добре.

— В такъв случай, когато е стрелял с онзи револвер е извършил опит за убийство.

— Не, не, не! Инспектор Къри, няма нищо такова!

— Доктор Мавърик, видях двете дупки от куршуми на стената. Трябва да са минали на сантиметър от главата на мистър Сероколд.

— Може би. Но Лоусън не е имал намерение да го убива, дори не и да го рани. Той е много привързан към него.

— Странен начин да изрази привързаността си.

Доктор Мавърик се усмихна отново. Инспектор Къри реши, че това го подлага на прекалено голямо изпитание.

— Всичко, което човек прави, е преднамерено. Всеки път, когато вие, инспекторе, забравите някое име или лице, то е защото несъзнателно искате да го забравите.

Инспектор Къри го изгледа със съмнение.

— Всеки път, когато допуснете грешка на езика, тя означава нещо. Едгар Лоусън е стоял на няколко стъпки от мистър Сероколд. Би могъл да го убие без проблем. Но не го е улучил. Защо? Защото е искал да не го улучи. Ето го простото обяснение. Мистър Сероколд изобщо не е бил изложен на опасност… Самият той много добре си е давал сметка за това. Разбрал е съвсем правилно жеста на Едгар… жест на непокорство и бунт срещу света, който го е лишил от основни неща в детството — от сигурност и обич.

— Мисля, че бих искал да поговоря с този млад човек.

— Разбира се. Щом желаете. Избухването му снощи е оказало пречистващ ефект. Днес отново има голямо подобрение. Мистър Сероколд ще бъде много доволен.

Инспекторът се втренчи в него, но доктор Мавърик не промени сериозното изражение на лицето си. Къри въздъхна.

— Разполагате ли с арсеник? — попита той.

— Арсеник? — Въпросът изненада доктор Мавърик. Очевидно за него той беше напълно неочакван. — Що за въпрос? Защо арсеник?

— Просто отговорете, моля.

— Не, нямам никакъв арсеник.

— Но имате някои лекарства?

— Разбира се. Успокоителни. Барбитурати, производни на морфина. Нищо необикновено.

— Вие ли се грижите за мисис Сероколд?

— Не. Семейният лекар е доктор Гюнтер от Маркет Киндъл. Аз също имам медицинска степен, но практикувам само психиатрия.

— Разбирам. Е, благодаря ви, доктор Мавърик.

Когато докторът излезе, Къри промърмори на Лейк, че от психиатрите го заболява глава.

— Сега ще продължим със семейството — каза той. — Най-напред ще повикаме младия Уолтър Хъд.

Уолтър Хъд се държеше предпазливо. Сякаш оглеждаше полицейския инспектор леко наежен. Но иначе беше готов да помогне.

В Стонигейтс почти цялата електрическа инсталация била повредена. Била много стара. В Щатите никой нямало да търпи подобно нещо.

— Предполагам, че е направена от покойния мистър Гулбрандсен, когато електрическото осветление е било новост — подметна инспектор Къри и се усмихна леко.

— Като нищо! Добрата стара феодална Англия никога няма да се модернизира!