Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 53

— Хм. Да, револверът на Уолтър Хъд.

— Мислих за това — кимна мис Марпъл. — Знаете ли, Уолтър Хъд е грубоват и необщителен, вечно е намръщен, но не смятам, че е глупав.

— Значи според вас не е той?

— Струва ми се, че всички биха били много доволни ако е той. Не е много любезно, че го казвам, но поради факта, че е външен човек…

— Ами жена му? Тя щеше ли да е доволна?

Мис Марпъл не отговори. Спомни си Джина и Стивън Рестарик така, както ги видя първия ден. Спомни си как я погледна Алекс, когато влезе в салона предната вечер. Какво ли бе отношението на самата Джина?

II.

Два часа по-късно инспектор Къри наклони стола си назад, протегна се и въздъхна.

— Е — каза той, — струва ми се, че вече разполагаме с доста факти.

Сержант Лейк се съгласи:

— Никой от персонала не е присъствал. През критичния период са били заедно… Тези, които спят тук. Останалите са били по домовете си.

Къри кимна. Чувстваше се умствено изтощен.

Бе разпитвал терапевти, преподаватели и двамата бандити, както наричаше момчетата, чийто ред бе да вечерят със семейството. Всички показания съвпадах напълно. Можеше да ги елиминира. Сред тях нямаше самотни души и бяха прекарали времето си заедно, а това е много полезно, когато се потвърждават алибита. Бе оставил доктор Мавърик, който според него бе главният служител, отговарящ за Института, за самия край.

— Ще го повикаме сега, Лейк.

Младият лекар влезе — чист и спретнат, с доста нечовешки вид зад пенснето си.

Мавърик потвърди показанията на персонала и констатациите на Къри. В охраната на колежа не бе имало слабости и смъртта на Кристиян Гулбрандсен не би могла да бъде приписана на „младите пациенти“, както инспекторът понечи да ги нарече, под хипнотизиращото влияние на почти болничната атмосфера.

— Но, инспекторе, те са точно това — каза Мавърик с усмивка.

Тя беше надменна и инспектор Къри не би бил човешко същество, ако не се бе подразнил от нея поне малко.

— А сега за собствените ви действия, докторе — продължи той с професионален тон. — Можете ли да ги опишете с подробности?

— Разбира се. Записах ги максимално точно веднага щом разбрах какво е станало.

Доктор Мавърик бе напуснал големя салон в девет и петнадесет заедно с доктор Лейси и доктор Баумгартен. Отишли заедно в стаята на доктор Баумгартен и разговаряли за някаква нова терапия, докато не дошла мис Белъвър, за да повика доктор Мавърик. Това станало приблизително в девет и половина. След това влязъл в салона и заварил Едгар Лоусън в състояние на душевен срив.

Инспектор Къри се раздвижи.

— Един момент, докторе. Смятате ли, че този младеж със сигурност е побъркан?