Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 25

Бяха стигнали до сводестата порта, която Ерик Гулбрандсен бе издигнал на входа на ужасната постройка от червени тухли.

Доктор Мавърик, който определено имаше вид на луд, както реши мис Марпъл, излезе да ги посрещне.

— Благодаря ви мис Белъвър — каза той. — А сега, мис… да, мис Марпъл, сигурен съм, че ще ви е интересно да научите с какво се занимаваме тук. Чудесният ни подход към този сериозен проблем. Мистър Сероколд е човек с голяма интуиция… с голяма далновидност. Зад нас стои сър Джон Стилуел — старият ми шеф. Беше във Вътрешното министерство, но сега е пенсионер. Влиянието му помогна много, за да започнем всичко това. Проблемът е медицински… Ето в какво трябва да убедим официалните власти. По време на войната психиатрията зае полагащото й се място… Може би единственият положителен резултат от нея… А сега, най-напред искам да видите кое лежи в основата на нашия подход. Погледнете нагоре.

Мис Марпъл вдигна очи към думите, изписани на арката над портала:

ВИЙ, КОИ ПРЕСТЪПЯТЕ ТОЗ ПРАГ, НАДЕЖДА ВСЯКА ВЪЗВЪРНЕТЕ

— Не е ли чудесно? Нима това не е най-важното? Не е необходимо да укоряваме тези младежи… или да ги наказваме. Те само това и чакат… повечето от тях. Искаме да ги накараме да почувстват колко свестни хора са всъщност.

— Като Едгар Лоусън ли? — попита мис Марпъл.

— Той е интересен случай. Разговаряхте ли с него?

— Той разговаря с мен — отвърна тя и добави смутено: — Питах се… дали не е малко луд?

Доктор Мавърик се засмя весело.

— Всички ние сме малко луди — каза той и я въведе през вратата. — Това е тайната на съществуванието. Всички сме малко луди.

Глава 6

Като цяло денят бе твърде изтощителен.

„Ентусиазмът може да е уморителен“ — мислеше мис Марпъл. Чувстваше се малко неудовлетворена от себе си и реакциите си. Нещо ставаше в този дом. Вероятно много неща, но тя не бе в състояние да ги види ясно. Смътното й безпокойство беше свързано с патетичния, но невзрачен Едгар Лоусън. Само да успееше да открие в паметта си точния паралел.

Изостави любопитното поведение на шофьора на мистър Селкърк, разсеяния пощальон, градинаря, който идваше в понеделник.

Нещо около Едгар Лоусън не беше наред, но не й се удаваше да го определи точно. Нещо, което се простираше отвъд видимите и заучени факти. Все пак тя никак не можеше да си обясни по какъв начин то засяга приятелката й. При объркания живот в Стонигейтс желанията и проблемите на хората се смесваха и си влияеха взаимно, но въпреки това (доколкото, можеше да прецени), бяха далеч от Кари Луиз.

Кари Луиз… Изведнъж мис Марпъл осъзна, че единствена тя, освен Рут, използва това име. За мъжа си Кари бе Карълайн. За мис Белъвър — Кара. Стивън Рестарик обикновено я наричаше Мадона. Уоли се обръщаше към нея е официалното мисис Сероколд, а Джина — просто с бабо.