Читать «Цитаделата» онлайн - страница 232

— Знаеш ли, мили, често си мисля. Ако живеехме на Сефън роу, да речем кухня и спалня. Това щеше да ни е напълно достатъчно. На нас богатството не ни понася. Сега, когато отново ще стана жена на работник, страшно съм щастлива.

Той продължи с бърканите яйца. Без съмнение, храната му действаше добре.

— Знаеш ли, мили — продължи тя, подпряла страна на ръцете си. — Толкова много мисля през последните дни. Преди умът ми беше някак скован, затворен. Но откакто сме заедно — о, откакто сме заедно, всичко ми изглежда тъй ясно. Само когато трябва да се бориш за нещата, можеш да ги оцениш. Така просто да ти падат в скута не е никаква радост. Помниш ли в Аберлоу — днес цял ден мисля за тези дни. Когато трябваше заедно да преминем през толкова трудности? Сега чувствам, че за нас отново започва същото нещо. Такъв е нашият начин на живот. Това сме ние! А аз съм тъй щастлива!

Той я погледна.

— Наистина ли си щастлива, Крис?

Тя леко го целуна.

— Никога през целия си живот не съм била по-щастлива.

Настъпи мълчание. Той намаза с масло една бисквита и вдигна капачето на купичката, за да си вземе сирене. Но тук го очакваше разочарование. Откри, че вътре не е любимото му сирене либтауер, а парченце от сиренето, което госпожа Бенет използваше при готвене. Като видя това, Кристин възкликна самоукорително.

— Пък аз мислех днес да мина край фрау Шмид!

— Всичко е наред, Крис.

— Не, не е наред. — Тя дръпна чинийката, преди той да успее да си вземе. — Превъзнасям се тук аз като някоя сантиментална ученичка, не ти давам поне прилична вечеря, когато се връщаш уморен, оставям те да гладуваш. Хубава съпруга на работник ще бъда! — Тя скочи и погледна часовника. — Тъкмо имам време да изтичам, преди да е затворила.

— Не се притеснявай, Крис…

— Моля ти се, мили. — Тя весело го накара да млъкне. — Искам да отида. Искам, защото ти обичаш сиренето на фрау Шмид, а аз обичам теб.

Преди да е успял отново да протестира, тя бе излязла от стаята. Чу бързите й стъпки в хола, лекото затваряне на външната врата. Очите му още се усмихваха. Това бе така характерно за нея. Намаза си още една бисквита, очаквайки пристигането на прочутото сирене либтауер, очаквайки нейното завръщане.

Къщата беше много тиха: Флори спи долу, помисли той, а госпожа Бенет е на кино. Андрю се радваше, че госпожа Бенет идва с тях при новата им авантюра. Днес Стилмън беше страшен. Мери ще бъде съвсем добре при него. Чудно как дъждът спря днес следобед — колко красиво беше да се връща така у дома — през свежите спокойни ливади. Слава богу, Кристин отново ще има градина. Петимата доктори от калния град, където ще отидат, може и да ги линчуват с Хоуп и Дени, но тя винаги ще има своята градина!

Разсеяно започна да яде една от намазаните бисквити. Ако тя не побърза, ще си загуби апетита. Сигурно говори с фрау Шмид. Добрата стара фрау, тя му пращаше първите пациенти. Само ако бе продължил честно, вместо да — е добре, това вече е свършено, слава богу! Отново са заедно с Кристин, по-щастливи от когато и да било. Как хубаво беше да чуе как тя казва това само преди минута. Той запали цигара.