Читать «Цитаделата» онлайн - страница 231

Странно, настроението му се промени, когато мина по Падингтън стрийт. Винаги се вълнуваше, когато минаваше край магазина на Видлерови. Видя го с крайчеца на окото си: „Подновяване — лимитед“. Един от помощниците пускаше кепенците, Това просто действие бе тъй символично, че Андрю потрепера. Подтиснат стигна Чесбъроу терас и вкара колата в гаража. Влезе в къщата, но му тежеше някаква необичайна тъга.

Кристин го посрещна весело в хола. Независимо от неговото настроение, тя несъмнено бе весела. Очите й блестяха, имаше да му съобщава новина.

— Продадено! — заяви весело тя. — Продадено веднъж, продадено втори път, продадено гонг! Чакаха те, чакаха те, скъпи — току-що си отидоха. Доктор и госпожа Лори, искам да кажа. Той така се развълнува, че те няма за приемния час, че се захвана и сам свърши всичко. Дадох им да вечерят. После още разговаряхме. Вече виждах как госпожа Лори смята, че си катастрафирал. После и аз започнах да се тревожа! Но ти си тук и всичко е наред. Утре трябва да се срещнеш с него в канцеларията на господин Търнър в единайсет часа да подпишеш договора. Да! Той даде на господин Търнър депозит.

Последва я в другата стая, където вечерята бе вдигната от масата. Естествено, бе доволен, че практиката е продадена, но в момента не можеше да прояви голяма радост.

— Хубаво е, нали — продължаваше Кристин, — че всичко се урежда така бързо. За толкова неща, си мислех, преди да дойдеш. Само ако е възможно отново да си вземем една малка ваканция във Вал Андре, преди да почнем работа… Там беше тъй хубаво, нали, мили? И тъй добре прекарахме… — Тя млъкна, загледана в него. — Защо? Какво се е случило?

— О, нищо — усмихна се той и седна. — Малко съм уморен. Вероятно защото не съм вечерял.

— Какво? — възкликна тя ужасена. — Сигурна бях, че си хапнал в Белвю, преди да тръгнеш. — Тя се огледа. — Всичка разчистих и пуснах госпожа Бенет на кино.

— Няма значение.

— Не, има, нищо чудно, че не подскочи до тавана, когато ти казах за практиката. Само постой тука за минута и ще ти донеса нещо. Предпочиташ ли нещо по-специално. Бих могла да стопля малко супа или да ти направя бъркани яйца, или какво?

Той размисли.

— Яйца може би, Крис. Но не се притеснявай. Е добре, щом искаш — и може би малко сирене след това.

Тя се върна почти веднага с поднос, върху който имаше чиния с бърканите яйца, салата от целина, хляб, бисквити, масло и купичката със сирене. Постави подноса на масата. Докато Андрю придръпваше стола си към масата, тя извади бутилка бира от шкафа.

Той ядеше, а тя загрижено го наблюдаваше. Усмихна се.