Читать «Цитаделата» онлайн - страница 219

Слушаше уморено, подпрял чело на ръката си. В това време тя усмихната разказваше за всичко, което се е случило с нейното тяло след последното й идване преди няколко дни.

Внезапно той вдигна глава.

— Защо всъщност идвате при мен, госпожице Базден?

Тя млъкна на средата на изречението. Доволното изражение още стоеше на горната част от лицето й, но устата й бавно се отваряше.

— О, знам, че аз съм виновен — каза той. — Аз ви казах да дойдете. Но фактически на вас нищо ви няма.

— Доктор Менсън! — зина тя, без да вярва на ушите си. Това беше абсолютно вярно. С жестока проницателност той изведнъж си даде сметка, че всички нейни симптоми се дължат на парите. Тя не бе работила нито един ден през живота си, тялото й беше меко, отпуснато, прехранено. Не можеше да спи, защото не се уморяваше. Не уморяваше дори и ума си. Нямаше какво да прави освен да реже купони, да пита за дивидентите си, да гълчи прислужницата си и да се пита какво ще ядат с любимото й померанско куче. Ако само веднъж би направила нещо истинско, ако би прекратила малките хапчета и успокоителни, сънотворните, жлъчкогонните и всички други боклуци, ако би дала част от парите си на бедните, ако почнеше да помага на другите и престанеше да мисли само за себе си! Но тя никога, никога не би го направила. Безсмислено беше да се иска от нея такова нещо. Тя беше духовно мъртва, но уви и той беше такъв!

Той тежко каза:

— Съжалявам, няма да мога да се грижа повече за вас, госпожице Базден. Изглежда, може би ще замина. Но не се съмнявам, че ще намерите тук наоколо други лекари, които с най-голямо удоволствие ще се поставят на вашите услуги.

Тя няколко пъти отвори уста като риба на сухо. После на лицето й се изписа увереност — тя бе разбрала. Тя бе сигурна, абсолютно сигурна, че Менсън е полудял. Не се и опита да спори с него. Стана, на две — на три събра нещата си и побърза да излезе от стаята.

Той се готвеше да си ходи в къщи и с отчаян вид затваряше чекмеджетата на бюрото си. Но преди да стане, в стаята се втурна усмихната сестра Шарп.

— Доктор Хемптън е дошъл да ви види! Дошъл лично, вместо да телефонира!

В следващата минута Фреди бе вече вътре, палеше превзето цигара, хвърли се в един стол, а в погледа му се четеше решителност. Гласът му никога не бе звучал тъй приятелски.

— Извинявай, че те безпокоя в събота, старче, но знаех, че си тук и домъкнах старата планина при Мохамед. Виж сега, Менсън. Разбрах за вчерашната операция и смело мога да ти кажа, че съм страшно доволен. Беше време да опознаеш по-отблизо нашия скъп приятел Айвори. — Гласът на Хемптън внезапно прие злобен оттенък. — Мисля, би трябвало да знаеш, старче, че напоследък доста се откъснах от Айвори и Фридман. Не играят честно играта. Бяхме си направили малък тръст и печелехме добре, но сега съм напълно убеден, че тези двамата са ме лишавали от част от моя дял. Освен това, като си помисля за Айвори, ми се повръща. Не е никакъв хирург. Тук си абсолютно прав. Освен от аборти, от нищо друго не разбира. Май не знаеше за това, а? Добре, имай го от мен като свята истина. Има няколко частни клиники, които не са на сто мили от твоя дом, където с нищо друго не се занимават. Всичко е много спретнато и, разбира се, скъпо. Та там Айвори е главният стъргач! Фридман не е много по-добър. Той е просто мазен продавач на опиум, но не така хитър като Айвори. Тия дни сигурно ще си го получи от полицията. Слушай сега, старче, говоря ти за твое собствено добро. Искам да знаеш всичко за тези приятелчета, за да ги захвърлиш и да тръгнеш с мен. Все още си много зелен. Не получаваше целия си дял. Когато Айвори получи сто гвинеи за операция, той връща петдесет — ето как печели той пари! А какво ти даваше той? Някакви мизерни петнайсет или може би двайсет. Това не е достатъчно, Менсън! А след вчерашния касаплък на твое място не бих го търпял повече. Виж, не съм казал на другите нищо. Достатъчно съм хитър, но ето ти моя план, старче: нека ги захвърлим напълно и двамата да започнем едно стегнато малко партньорство само за нас. В края на краищата ние сме стари приятели от колежа. Обичам те. Винаги съм те обичал. При това мога да ти покажа страшно много неща.