Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 3

Минути по-късно, когато пристигна в къщата на Маунтин Роуд в Корнуол-он-Хъдсън, той завари спалнята, където се бе разиграла трагедията, пълна с шокирани и ужасени съседи. Един от тях се бе навел над леглото и безполезно се опитваше да направи изкуствено дишане на жертвата уста в уста. Други се мъчеха да изведат обезумелите родители и да ги отдалечат от ужасната, смразяваща сърцето гледка на зверски прободеното тяло на дъщеря им.

Косата на Карън Съмърс бе разпиляна по възглавницата. Когато дръпна безполезния спасител настрани, Сам видя прободните рани в гърдите и сърцето на момичето, които сигурно бяха причинили моментална смърт и бяха напоили чаршафите с кръвта й.

Спомни си първата мисъл, която мина през главата му тогава. Най-вероятно нещастната млада жена изобщо не бе чула нападателя да влиза в стаята. Сигурно не се бе събудила, разсъждаваше той, докато отваряше папката и клатеше глава. Писъците на майката бяха привлекли не само съседите, но и градинаря, и пощаджийчето, донесло вестници в съседната къща. В резултат имаха местопрестъпление с напълно унищожени улики.

Нямаше следи от насилствено влизане. Нищо не липсваше. Карън Съмърс бе на двадесет и две години, студентка по медицина първи курс, която бе изненадала родителите си, прибирайки се предишната нощ у дома. Най-логичният заподозрян беше бившето й гадже Сайръс Линдстром, студент трета година по право в Колумбийския университет. Той призна, че Карън му предложила да започнат да се срещат и с други хора, но също така се кълнеше, че се съгласил с нея. Според него това било добра идея, защото все още не бил готов за сериозна връзка. Алибито му, че е спал в апартамента, който държеше заедно с още трима студенти по право, бе потвърдено, макар че и тримата му съквартиранти си бяха легнали около полунощ и не знаеха дали Линдстром не е напускал жилището след това. Беше установено, че смъртта на Карън е настъпила между два и три часа след полунощ.

Линдстром бе посещавал дома на Съмърс няколко пъти. Знаеше къде стои резервният ключ — под фалшивия камък близо до задната врата. Знаеше, че стаята на Карън е първата вдясно, след като се качиш по задното стълбище. Но не можеше да се докаже, че е шофирал осемдесет километра от ъгъла на Амстердам Авеню и Десета улица в Манхатън до Корнуол-он-Хъдсън посред нощ, за да я убие.

Интересчия — ето как наричаме днес хора като Линдстром, разсъждаваше Сам. Винаги бе смятал, че това момче е виновно колкото греха. Така и не можа да разбере защо семейство Съмърс го защитаваше. Човек можеше да реши, че защитават собствения си син! Господи!

Сам хвърли папката върху бюрото си, стана и отиде до прозореца. От тук можеше да види паркинга. Спомни си как преди години някакъв затворник, обвинен в убийство, бе успял по време на съдебния процес да надвие пазача си, да скочи от прозореца на съда, да стигне до паркинга, да вземе с принуда колата на случаен човек и да отпраши с нея.

Хванаха го за двадесет минути, помисли си Сам. Тогава защо вече двадесет години не можеше да открие животното, убило Карън Съмърс? Според него това бе Линдстром и все още продължаваше да мисли така.