Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 5

Но щеше да отиде на гроба й, каза си Сам. Просто за да й каже колко много съжалява, че не успя да направи нищо повече за нея.

3

Трябваха й почти седем часа, за да измине разстоянието от Вашингтон през Мериленд, Делауер и Ню Джърси до градчето Корнуол-он-Хъдсън.

Това не бе пътуване, което Джийн Шеридан правеше с радост, не само заради разстоянието, но и защото Корнуол, градът, в който бе израснала, бе пълен с болезнени спомени.

Беше си обещала, че без значение колко очарователно настоятелен бе Джак Емерсън, председателят на инициативния комитет за организиране на срещата по случай двадесет години от завършване на гимназия, и неговите опити да я склони да присъства, ще се оправдае с работа, неотложни срещи, здравословни проблеми. Всичко, което можеше да измисли, за да не отиде на събирането.

Нямаше никакво желание да празнува двадесет години от завършването на гимназия „Стоункрофт“, въпреки че бе благодарна за образованието, получено там. Дори не й пукаше за медала „Видна възпитаничка“, който щеше да получи, макар че годините, прекарани в „Стоункрофт“, бяха основният подстъп към следването й в „Брин Моур“1 и доктората в Принстън.

Но тъй като възпоменателната служба в памет на Алисън бе включена като част от програмата на срещата, Джийн реши, че е невъзможно да откаже.

Смъртта на Алисън все още й изглеждаше толкова нереална, че всеки миг очакваше да чуе звъна на телефона и познатият глас да произнесе забързано, като в скоропоговорка, сякаш за десет секунди трябваше да изкаже всичко най-важно на света:

„Джийни! Не си се обаждала напоследък. Забрави, че съм жива. Мразя те. Не, не те мразя. Обичам те. Обожавам те. Ти си толкова умна. Следващата седмица в Ню Йорк има премиера. Кърт Балард е от моите клиенти. Страхотен актьор, но така великолепно не му пука за никого! Възхищавам му се. Последната му приятелка ще го придружава. Направо ще припаднеш, като чуеш името й. Както и да е. Можеш ли да дойдеш следващия вторник — коктейл в шест, прожекция и след нея вечеря за двадесет, тридесет или петдесет души?“

Алисън винаги успяваше да побере подобен род съобщения в рамките на около десет секунди, помисли си Джийн, и задължително бе силно изненадана, когато в деветдесет процента от случаите тя й отказваше, защото не можеше да зареже всичко и да хукне за Ню Йорк, за да се присъедини към предстоящия купон на звездите.

Алисън беше мъртва почти от месец. Беше невъзможно да го повярва, както бе невъзможно да приеме факта, че може би е станала жертва на някаква мръсна игра. Наистина през кариерата си нейната стара приятелка си бе спечелила доста врагове. Не е възможно човек да оглавява една от най-големите и печеливши артистични агенции за таланти в страната, без да бъде мразен. Освен това остроумният, хаплив и остър като рапира сарказъм на Алисън бе сравняван по своето жило с този на легендарната Дороти Паркър2. Дали някой, когото бе направила за смях или бе уволнила, е бил достатъчно ядосан, че да я убие? — чудеше се Джийн.