Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 6

Искаше й се да вярва, че е получила краткотраен припадък, след като е скочила в басейна. Не можеше да си представи, че някой е държал главата й под водата, докато се удави.

Тя погледна към чантата си, оставена на седалката до нея, и мисълта й прескочи към плика, който лежеше вътре. Какво трябваше да направи, Боже мили? Кой й го бе изпратил и защо? Как бе възможно някой да е открил истината за Лили? Дали не е в беда? О, Господи, какво да стори? Какво можеше да стори?

Тези въпроси бяха причина за безсънни нощи, продължили седмици наред, дори и след като получи доклада от лабораторията.

Намираше се на отклонението, което водеше от път 9W към Корнуол. А близо до Корнуол беше Уест Пойнт. Джийн преглътна с мъка буцата, заседнала в гърлото й, и се опита да се концентрира върху красотата на октомврийския следобед. Дърветата бяха толкова приказно фантастични с премяната си от златно, оранжево и огненочервено, че дъхът на човек направо спираше. Зад тях се извисяваха сини планини, които както винаги бяха тържествено спокойни. Високата планинска земя на река Хъдсън. Почти бе забравила колко красиво е тук, помисли си тя.

Но тази мисъл неизбежно я наведе на спомена за неделните следобеди, прекарани в Уест Пойнт, когато седеше на стълбите пред паметника в следобед като този. Беше започнала своята първа книга точно там — история на Уест Пойнт.

Трябваха й десет години, за да я завърши, спомни си Джийн. Главно защото дълго време просто не можеше запише за това.

Кадет Карън Рийд Торнтън младши от Мериленд. Стоп! „Не мисли за Рийд сега — предупреди сама себе си Джийн. — Забранявам ти!“

Завоят, който направи от път 9W към Уолтън Стрийт, беше повече плод на автоматичната й реакция, отколкото обмислено решение. „Глен-Ридж Хаус“ в Корнуол, наречен на един от големите пансиони в града от средата на деветнадесети век, беше хотелът, избран за срещата. Във випуска бяха деветдесет ученици. Според последните, най-пресни новини, които бе получила, четиридесет и двама от тях бяха изразили съгласие да дойдат заедно със съпруги, съпрузи или други близки, както и с децата си.

Не й се налагаше да прави подобни допълнителни резервации.

Решението срещата да се състои през октомври вместо през юни беше на Джак Емерсън. Той бе провел допитване сред съучениците и бе установил, че през юни собствените им деца завършват основно училище или гимназия, така че това усложняваше срещата на родителите.

Беше получила по пощата идентификационна карта със снимката й от последния клас на гимназията и името под нея. Беше пристигнала заедно с програмата за срещата и включените в нея мероприятия: петък вечер — коктейл по случай откриването, с бюфет. Събота — закуска, екскурзия до Уест Пойнт, тържествено вдигане на знамето и футболен мач между отборите на армията и Принстън, коктейл и официална вечеря. Първоначално в неделя бе планирана късна закуска в „Стоункрофт“, но след смъртта на Алисън бе решено да отслужат утринна молитва в нейна памет. Тя беше погребана в гробището в съседство с училището и службата щеше да се проведе там.