Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 2

За кратък миг очите им се срещнаха. Той съвсем ясно видя изражението на лицето й и чувствата, които я сграбчиха, когато се заби във водата. Беше уплашена. Беше дори ужасена, защото осъзнаваше факта, че е неспособна да се съпротивлява. Вече знаеше, че е обречена и не може да направи нищо, за да се спаси.

Той влезе в басейна, преди Алисън да изплува на повърхността. Сграбчи я и я притисна към гърдите си, като се разсмя, докато тя го блъскаше и риташе с крака. Колко беше глупава. Просто трябваше да приеме неизбежното.

— Ти ще умреш — прошепна. Гласът му беше спокоен и безизразен, лишен от всякакви емоции.

Косата й бе полепнала по лицето му и го заслепяваше. Той нетърпеливо я махна. Не обичаше да се разсейва и не искаше да пропусне удоволствието да се наслаждава на борбата й, както и да наблюдава агонията.

Краят приближаваше. В стремежа си да поеме въздух Алисън отвори уста и нагълта вода. Той усети последното, отчаяно усилие да се освободи от хватката му, след което безпомощните, слаби тръпки на тялото й започнаха да затихват. Притисна я по-близо до себе си, желаейки да прочете по някакъв начин мислите й. Дали се молеше в този миг? Може би отправяше молитви към Бога да я спаси? Дали я озаряваше светлината, която хората, изпаднали в състояние, близко до смъртта, твърдят, че са видели?

Изчака цели три минути, преди да я пусне. След което с доволна усмивка проследи как тялото й с разперени ръце бавно потъва във водата и стига до дъното.

Беше седем и пет, когато излезе от басейна и облече памучен пуловер с качулка и шорти, нахлузи маратонки и си сложи шапка и тъмни очила. Вече бе избрал мястото, където щеше да остави мълчаливата следа за своето посещение. Визитната картичка, която всички винаги пропускаха.

В седем и шест минути започна да тича по спокойната, празна улица. Още един тичащ глупак сред тълпата от тичащи сутрин глупаци.

2

Този следобед Сам Дийган нямаше намерение да отваря досието на Карън Съмърс. Всъщност беше започнал да рови по дъното на най-долното чекмедже в бюрото си, за да потърси опаковката с хапчета срещу простуда, за които бегло си спомняше, че се търкаляха там. Когато пръстите му докоснаха изтърканата и до болка позната папка, той се поколеба, след което с лека гримаса я извади и отвори. Погледна датата на първата страница и веднага осъзна, че е бил обзет от подсъзнателното желание да я намери. Смъртта на Карън Съмърс бе настъпила в Деня на Колумб, който се падаше следващата седмица. Но убийството беше извършено преди двадесет години.

Папката отдавна трябваше да бъде прибрана при другите неразрешени случаи, но трима прокурори, последователно заемали поста, отстъпиха пред настойчивостта му и снизходително позволиха да я държи подръка. Преди двадесет години Сам беше първият детектив, пристигнал в отговор на телефонното обаждане на обезумялата майка, която плачеше, че дъщеря й е била заклана.