Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 18

Все още имаше няколко минути, преди да стане време да слезе долу. Отиде до прозореца и погледна навън, мислейки си как вчера, след като се регистрира в хотела, излезе из града и обиколи къщите на съучениците си, които също като него бяха отличени и щяха да бъдат наградени с медал на срещата.

Мина покрай къщата на Джийни Шеридан. Спомни си как на няколко пъти полицията бе пристигала тук, повикани от съседите, защото родителите й се бяха сбили на алеята. Беше чул, че по-късно се развели. Вероятно за хубаво. Хората често предсказваха, че единият или другият ще свърши зле по време на някой от побоите.

Първата къща на Лора Уилкокс беше непосредствено до тази на Джийни. После, когато бяха във втори курс, баща й наследи пари и семейството се премести в голяма къща на Конкорд Авеню. Спомни си как като дете бе минавал покрай първата къща на Лора с тайната надежда тя случайно да излезе, така че да я заговори.

Къщата бе купена от едно семейство на име Съмърс. Дъщеря им беше убита в нея. Родителите сигурно я бяха продали. Повечето хора не остават по местата, където децата им са прободени с нож до смърт. Беше в Деня на Колумб, спомни си Роби.

Поканата за срещата лежеше на леглото му. Той я погледна. Имената на отличените съученици и биографиите им бяха включени към пакета. Картър Стюарт. Колко време му е трябвало след „Стоункрофт“ да се откаже от името Хауи? — зачуди се Роби. Майката на Хауи се изявяваше като художничка и винаги можеше да бъде видяна из околностите на града със скицник в ръка. Понякога успяваше да убеди някоя второстепенна художествена галерия да покаже част от боклуците й. Наистина не струваха нищо, спомни си той. Бащата на Хауард бе кавгаджия и побойник, винаги готов да го пребие. Нищо чудно, че пиесите му бяха толкова мрачни. Хауи обикновено бягаше от къщи и се криеше от стареца си в задните дворове на съседите. Сега може да е преуспял, но вътре в себе си сигурно бе останал същата подла змия, която се промъкваше и надничаше в чуждите прозорци. Въпреки че той отричаше, Роби го беше хванал на няколко пъти. Падаше си по Лора толкова силно, че желанието се излъчваше от порите му.

„Както и аз самият“ — призна си неохотно Роби, гледайки презрително снимката на Горди Амори, рожба на пластичната хирургия. Гледай го ти! Самият господин Лице за първа страница. Вчера, докато се разхождаше, мина и покрай къщата на Горди и видя, че е напълно реставрирана. Преди беше избеляло синя, а сега бе два пъти по-голяма и блестящо бяла — също като новите зъби на Горди, помисли си Роби.

Първата къща на Горди бе изгоряла, когато бяха малки. Из града се шегуваха, че това бил единственият начин да бъде почистена. Майка му поддържаше чистотата в нея колкото в един свинарник. Много от хората подозираха, че Горди е запалил пожара собственоръчно. Нищо чудно, реши Роби. Винаги си е бил странен. Напомни си да го нарича Гордън, а не Горди, когато се срещнат на коктейла. През изминалите години на няколко пъти се бе сблъсквал с него. Стори му се напрегнат, нервен. Още един, който бе луд по Лора.