Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 17

— „Максимум“ има репутацията на силна телевизионна програма с широка семейна аудитория. Реших, че ще бъде подходящо чрез нея да разширим нашите възможности и да стигнем до онази част от публиката, която искам да направим наши зрители.

— Носят се слухове за нов сериал, както и клюката, че кашата бивша съученичка Лора Уилкокс ще играе главната роля. Вярно ли е това?

— Досега не е имало кастинг във връзка със сериала, за който говорите.

— Вашият канал, отразяващ престъпленията и наказанията, бе критикуван като прекалено натуралистичен и изпълнен с насилие. Съгласен ли сте?

— Не, не съм. Той показва самата реалност, случки от живота, а не някакви сълзливи и изкуствени, измислени ситуации, които са в основата на комерсиалните телевизионни мрежи. Ще ме извините ли?

— Само още един въпрос, моля. Бихте ли хвърлили един поглед на това?

Гордън Амори нетърпеливо пое листа хартия от Перкинс.

— Познавате ли тези имена?

— Изглежда са на някои от моите съученички.

— Това са пет жени от вашия клас, които са умрели или изчезнали през последните двадесет години.

— Не знаех това.

Перкинс посочи с пръст листа.

— И аз бях удивен, когато започнах разследванията си. Първата е Катерин Кейн, загинала преди деветнадесет години. Колата й пада в Потомак, когато е първокурсничка в университета „Джордж Вашингтон“. Синди Ланг изчезва, докато кара ски в Сноубърд. Глория Мартин неочаквано се самоубива. Дебра Паркър пилотира собствения си самолет и преди шест години катастрофира с него. Миналия месец Алисън Кендал се удави в басейна си. Ще се съгласите ли, че определението випуск с много лош късмет е подходящо, и дали бихте направили предаване на тази тема във вашата телевизия?

— Бих предпочел да го нарека трагичен випуск. Но нямам намерение да правя предаване за тях. А сега, ако ме извините…

— Разбира се. Само още един въпрос. Какво означава за вас получаването на медал от „Стоункрофт“?

Гордън Амори се усмихна. „Нищо не означава, бих казал, чумата да те вземе! Въпреки подигравките, които изтърпях тук, и нещастния живот, който живях, успях да се издигна и да стана голям“ — ето какво си мислеше Гордън. Вместо това отговори:

— Подобно отличие е сбъдване на мечтата ми да бъде приет като преуспял човек в очите на моите съученици.

8

Роби Брент се регистрира в хотела в петък следобед. Тъкмо бе приключил шестдневния си ангажимент в казино „Тръмп“ в Атлантик Сити, където прочутият му комедиен талант бе привлякъл както обикновено многобройна публика. Нямаше смисъл да лети обратно до дома си в Сан Франциско и да се връща после пак, пък и му бе все едно дали ще остане в Атлантик Сити или ще спре в Ню Йорк.

Това бе удовлетворяващо решение, мислеше си той, докато се обличаше за коктейла. Посегна в гардероба, за да вземе тъмносиньото си сако. След като го облече, се огледа критично в огледалото. Осветлението бе отвратително, но все пак изглеждаше добре. Сравняваха го с Дон Рикълс6 не само заради комедийната игра, но и заради приликата. Кръгло лице, блестящ купол на черепа, леко набита фигура — можеше да разбере сравнението. Все пак, видът му не пречеше на жените да си падат по него. След „Стоункрофт“, добави сам на себе си Роби, определено след „Стоункрофт“.