Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 20

Наборът, на който не му върви, помисли си с болка Джийн, докато Емерсън се засили и залепи една целувка на бузата й. Как ги нарече онова момче Джейк Перкинс — училищният репортер, когато я хвана за интервю — „випускът с лош късмет“. Онова, което й каза, беше истински шок за нея.

След дипломирането бе загубила дирите на останалите момичета, с изключение на Алисън и Лора. В годината, когато е умряла Катерин, беше в Чикаго и работеше, преди да започне да учи в колежа. Бе чувала, че самолетът на Деби Паркър се е разбил, но не знаеше нищо за Синди Ланг и Глория Мартин. А само преди месец и Алисън. Мили Боже! Та всички те сядаха заедно на обяд, на една и съща маса!

А сега останаха само двете с Лора, помисли си Джийн. Каква карма висеше над тях? Какво ли ги очакваше?

Лора й бе телефонирала, за да каже, че ще се видят направо на срещата.

— Джийни, знам, че говорихме да се видим по-рано, но не съм готова. Трябва да вляза с развети знамена — обясни й тя. — Целта ми е да замая главата на Горди Амори, така че да грабна главната роля в неговия нов телевизионен сериал.

Вместо да се разстрои, Джийн почувства облекчение. Тази отсрочка й даде възможност да телефонира на Алис Съмърс, тяхна съседка преди години. Сега тя живееше в къща близо до парка. Семейство Съмърс се бяха преселили в Корнуол две години преди дъщеря им Карън да бъде убита. Джийн никога нямаше да забрави деня, в който госпожа Съмърс дойде да я вземе от училище.

— Джийн, защо не отидем да пазаруваме заедно? — предложи й тогава тя. — Не мисля, че точно сега трябва да се връщаш вкъщи.

Този ден госпожа Съмърс й бе спестила унизителната гледка да види полицейската кола пред къщата и родителите си с белезници.

Джийн не познаваше добре Карън Съмърс. Момичето учеше в Медицинския факултет на Колумбийския университет в Манхатън и семейството й имаше там апартамент. Родителите й отсядаха в него, когато отиваха да посетят дъщеря си. Всъщност до нощта на смъртта си Карън рядко се връщаше в Корнуол.

Винаги бяха поддържали връзка, помисли си Джийн. Когато идваха във Вашингтон, семейство Съмърс редовно й се обаждаха и я канеха на вечеря. Майкъл Съмърс почина преди години, но Алис бе чула за срещата и й се обади, за да я покани на закуска в десет часа преди планираното посещение на Уест Пойнт.

Джийн взе решение. Когато утре отидеше да види Алис, щеше да й разкаже за дъщеря си и да й покаже факсовете и първото писмо с четката за коса и космите на Лили. Оня, който знаеше за бебето, сигурно бе прочел медицинските картони и досиета на доктор Конърс. Трябва да е някой, който е живял тук по онова време или познава човек, запазил документите на лекаря. Алис можеше да й помогне да открие подходящия човек, към когото да се обърне за правна помощ. Тя винаги й бе казвала, че не са престанали да търсят убиеца на Карън.

— Джийн, радвам се да те видя отново. — Марк Флайшман говореше с Роби Брент, но сега се обърна към нея. — Изглеждаш прекрасно, но май си разстроена. Онова хлапе, репортерът, успя ли да те хване?