Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 15

Докато караше с вбесяващо бавна скорост към претъпкания с коли пункт за плащане на пътна такса „Кънектикът“, той не спираше да мисли за изявлението, което чу тази сутрин от бащата на един свой пациент.

— Докторе, вие знаете точно толкова добре, колкото и аз, че децата са жестоки. Те бяха жестоки по мое време, не са се променили и днес. Приличат на стадо млади лъвове, горделиво заобиколили ранената плячка. Точно така се държат сега с моето момче. Същото правеха и с мен, когато бях на неговите години. И знаете ли какво, докторе? Аз съм доста преуспял човек, но когато отида на поредната среща със съучениците си, за десет секунди преставам да бъда в списъка на 500-те най-преуспели мениджъри на компании в света. Отново се чувствам като онова несръчно хлапе, с което всеки си правеше майтапи. Пълна дивотия, нали?

Когато за пореден път трябваше да забави ход в трафика, Марк реши, че пунктът за плащане на магистрална такса „Кънектикът“ е в постоянна нужда от спешна помощ, ако се използваше медицинска терминология. Тук винаги се извършваше някакво голямо строителство покрай пътя или се осъществяваше поредното преустройство, което събираше трите пътни ленти в една, причинявайки по този начин неописуемо задръстване.

Неочаквано откри, че прави сравнение между проблемите на пътя и проблемите, които откриваше у своите пациенти, като момчето, чийто баща бе дошъл за консултация. Миналата година то беше направило опит за самоубийство. Друго хлапе, пренебрегвано и измъчвано, какъвто бе самият той някога, имаше желание да вземе пушка и да я насочи срещу съучениците си. Гневът, обидата и унижението се преплитаха, промъкваха се в опасна смесица и си търсеха изход. Когато това се случеше, някои хора се стремяха да унищожат себе си, други насочваха яростта срещу мъчителите си.

Като психиатър, специализирал детско-юношеска психиатрия, Марк водеше телевизионно предаване на живо, което напоследък се излъчваше по няколко канала и бе станало популярно. Отзивите бяха много ласкави. „Висок, строен, жизнен, забавен и мъдър, доктор Марк Флайшман не говори глупости, докато се опитва да помогне при решаване на проблемите в онази болезнена преходна възраст, наречена пубертет“ — това бе написал един критик за неговото шоу.

„Може би ще успея да оставя всичко това зад гърба си след този уикенд“ — мислеше си Марк.

Тъй като не му остана време да обядва, веднага след като пристигна в хотела, той отиде на бара и си поръча сандвич и светла бира. Когато обаче барът неочаквано започна да се пълни с участници в срещата, Марк бързо поиска сметката, остави сандвича си недояден и се прибра в стаята.

Беше пет и четвърт и сенките започнаха да приближават и да стават по-плътни и тежки. Той застана за няколко минути пред прозореца. Мисълта за онова, което трябваше да направи, му тежеше. Но след това щеше да остави всичко зад гърба си, помисли си Марк. Дъската щеше да бъде отново чиста. И тогава наистина би могъл да бъде жизнерадостен и забавен. А може би и мъдър.