Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 165

Сам и управителят гледаха след него, докато излезе.

— Ама че гадно копеле — рече Джъстин Левис на Сам. — Очевидно е, че мрази Роби Брент и в червата.

— Защо смятате така? — попита заинтригувано Сам.

— Заради една бележка, която господин Брент бе оставил на бюрото си. В нея той споменаваше господин Стюарт с името Хауи. Това очевидно го ядоса. Обясни доста кисело, че това било тяхна ученическа шега, но след това ме попита дали знам поговорката за оня, който се смее последен.

Преди Сам да успее да каже нещо, телефонът му иззвъня. Беше Рич Стивънс.

— Сам, обадиха се от полицията в Корнуол. В Хъдсън е била забелязана кола. Отчасти е потънала, но се е закачила в скалите и поради тази причина не е отплавала надолу. В багажника има труп. Роби Брент е и очевидно е мъртъв от няколко дни. Най-добре ела.

— Веднага, Рич — отвърна Сам и затвори телефона си. „Който се смее последен, се смее най-добре.“

„Когато Лора и Роби изплуват на повърхността.“ Какво искаше да каже? Да изплуват от водата ли?

Беше ли Картър Стюарт, познат още като Хауи, освен известен драматург и психопат убиец?

85

В десет часа сутринта Джейк се върна в тъмната стаичка в училище, за да прояви последните снимки. Онези, които бе направил в задния двор на къщата на Маунтин Роуд, с нищо не допринасяха за статията му, реши той. Дори вратата с декоративна решетка създаваше известно чувство за домашен уют, а на него му трябваше нещо по-зловещо и мистериозно. Снимката на кухнята не бе лоша, но кой ли ще иска да гледа празни рафтове и плотове?

Тази сутрин беше пълна загуба на време, реши Джейк. Можеше да не бяга от втория час. Когато започна да се появява снимката на къщата отпред, Джейк забеляза, че не е на фокус. Е, щеше да се наложи да се откаже от нея. Отиваше направо в коша за боклук, не можеше да я използва в статията си.

Джейк дочу името си, извикано пред вратата на тъмната стаичка. Беше Джил Ферис и май беше разстроена. Едва ли му е сърдита — не бе пропуснал нейния час.

— След малко излизам, госпожо Ферис — извика в отговор той.

Когато отвори вратата, по изражението на лицето й позна, че нещо силно я бе разстроило. Дори не му каза „здравей“.

— Джейк, сетих се, че може би си тук — рече тя. — Нали ти интервюира Роби Брент?

— Да. Стана хубаво интервю, ако е редно сам да се похваля. — Дано да не го отреже, помисли си той. Старият Доунс вероятно иска да забрави, че Лора Уилкокс и Роби Брент някога са учили в „Стоункрофт“.

— Джейк, току-що съобщиха по новините. Тялото на Роби Брент е било намерено в багажника на кола, потънала близо до Корнуол Ландинг.

Роби Брент е мъртъв!

Джейк грабна фотоапарата. Все още имам филм, помисли си той.

— Благодаря, Джил — извика и изскочи от стаята.

86

Колата с тялото на Роби Брент беше извадена от реката при Корнуол Ландинг. Обикновено спокойният паркинг с пейки и плачещи върби сега беше център на оживена полицейска активност. Площта набързо бе оградена с жълта лента, за да задържи любопитните случайни минувачи, които, както и журналистите, ставаха все по-многобройни.