Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 164

84

Картър Стюарт влезе в десет часа в хотела с каменно лице. Сам седеше във фоайето и бързо приближи до него.

— Господин Стюарт, бих искал да говоря с вас, ако е възможно.

— Един момент, господин Дийган. — На рецепцията бе чиновникът с махагоновата коса. — Трябва да се видя с управителя и отново да влезем в стаята на господин Брент — обърна се към него Стюарт. — Вчера филмовата компания е получила пакета. Несъмнено има още един сценарий, който е жизнено необходим, и аз бях помолен да извърша пословично доброто деяние още веднъж. Тъй като сценарият не бе върху бюрото, ще се наложи да тършуваме в него.

— Ще уведомя господин Левис веднага, сър — обеща нервно чиновникът.

Стюарт се обърна към Дийган.

— Ако откажат да ме пуснат да разровя бюрото на Роби, хич не ми пука. Просто изплащам дълг, който моят агент твърди, че имам. Сега ще трябва да се съгласи, че съм се разплатил напълно. Той все още не знае, но това ми дава моралното право да го уволня, което възнамерявам да сторя още днес следобед.

Стюарт се обърна отново към чиновника.

— Тук ли е управителят, или бере цветя навън?

Господи, какъв неприятен и гаден човек, помисли си Дийган.

— Господин Стюарт — заяви с леден тон той, — имам един въпрос към вас и настоявам да ми отговорите. Разбрах, че преди няколко вечери вие, господин Амори, господин Брент, господин Емерсън, господин Флайшман и господин Нийман сте се шегували за времето, когато сте работили като чистачи в сградата, поддържана от фирмата на бащата на господин Емерсън и която впоследствие изгоря.

— Да, да, имаше нещо такова. Беше през пролетта на последната ни година в гимназията. Още един мил спомен от прекрасното време, прекарано в „Стоункрофт“.

— Г-н Стюарт, това, което ще ви питам, е много важно. Чухте ли някой да споменава, че доктор Шеридан е била пациентка на доктор Конърс, чийто кабинет се е помещавал в тази сграда?

— Не, не съм чул такова нещо. И освен това, защо Джийн ще бъде пациентка на доктор Конърс? Той беше гинеколог. — Очите на Стюарт се уголемиха. — О, Боже! Имаме си малка тайна, която ще излезе наяве, така ли, господин Дийган? Била ли е Джийни пациентка на доктор Конърс наистина?

Сам изгледа Стюарт с отвращение. Идеше му да си удари шамар заради начина, по който зададе въпроса, и да фрасне с юмрук Стюарт заради злобния отговор.

— Попитах ви дали някой е направил подобно изказване — отвърна той. — Нито за секунда не съм предполагал, че е вярно.

В този момент се появи управителят Джъстин Левис.

— Господин Стюарт, разбрах, че искате отново да влезете в стаята на господин Брент и да претършувате бюрото му. Страхувам се, че не мога да позволя това. Вчера, след като взехте сценария, говорих с нашите адвокати, и те бяха силно разстроени. Това е незаконно.

— Те това е! Аз бях дотук — рече Стюарт. Той обърна гръб на управителя. — Моята работа свърши, господин Дийган. Режисьорът и аз приключихме с поправките, които смятахме да направим по пиесата ми, а аз се наситих на хотелски комфорт. Връщам се още днес следобед в Манхатън. И ви желая успех, докато чакате Лора и Роби да изплуват на повърхността.