Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 167

— Добре ли са го видели?

— Не.

— Споменаха ли нещо ръста му? Дали е бил висок? Искам да кажа наистина много висок? — продължи да разпитва Сам.

— Не бяха на едно и също мнение. Мъжът каза, че бил среден на ръст. А жената, че бил висок. И двамата носят очила с диоптър и признават, че не са го видели добре. Но за колата са абсолютно сигурни, че е била паркирана и че след десет минути не е била тук, а някой вървял пеша по пътя. При това доста бързо.

Пази Боже от очевидци! — помисли си Сам. Когато се обърна, забеляза Джейк Перкинс да си пробива път към първата група зад лентата. Носеше фотоапарат, който напомни на Сам стария фотоапарат, който бе видял в някаква книга за големия фотограф от Втората световна война Робърт Капа.

Зачуди се дали това хлапе е проклятие или благословия. Където не го сееш, там никне. Не само изглежда, че е навсякъде. Той в действителност е навсякъде.

Очите му срещнаха тези на Джейк, който веднага отмести погледа си. Сърди му се, защото бе казал на Тони да го тикне зад решетките след изявленията, че му бил асистент в търсенето на Лора, сети се Сам. Би могъл да си замълчи или поне да каже, че се опитва да помогне, защото наистина го прави. В края на краищата нали точно той му подсказа, че Лора е била нервна, когато се е обадила по телефона.

Сам се чудеше дали да отиде и да говори с Джейк, когато телефонът му иззвъня. Той бързо го извади от джоба си с надеждата, че се обажда Джийн. Но не беше тя, а Джой Лако.

— Сам, преди няколко минути постъпи сигнал в полицията. Открито е БМВ, регистрирано на името на доктор Джийн Шеридан, паркирано е пред Сторм Кинг Луукаут по шосе 218 преди няколко часа. Обаждането е от търговец, който е минал оттам в седем и четиридесет и пет и отново преди двадесет минути. Сторило му се странно, че колата стои толкова дълго време на едно място и решил да провери дали няма някакъв проблем. Надникнал и видял ключовете на стартера, а бележника на седалката. Не ми харесва тази работа.

— Ето защо не отговаря по телефона — отвърна с тежка въздишка Сам. — Господи, Джой! Защо не настоях дай дадем охрана? Колата все още ли е там?

— Да. Рич знаеше, че ще искаш да я видиш, както и да огледаш мястото, преди да я преместим. — В гласа й прозвуча съчувствие. — Ще поддържам връзка с теб.

Колата с тялото на Роби Брент потегли. За по-малко от седмица с този хладилен вагон за месо бяха извозени три трупа, помисли си Сам. Господи! Не позволявай следващото тяло да е на Джийн Шеридан, помоли се той. Моля те! Нека следващата да не бъде Джийн.

87

Джейк Перкинс моментално съжали, че отвърна погледа си от Сам Дийган, когато очите им се срещнаха. Едно нещо бе да не дава на детектива каквато и да е информация, а съвсем друго — да прекъсва контактите си с него. Никой добър репортер, без значение колко е обиден, не би го направил.