Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 163

За двадесет минути тя забрави за всичко и се съсредоточи само върху записките. Върна ги обратно в папката, когато телефонът иззвъня. Изкуши се да не отговори, но се сети, че може би е баща й, който иска да й пожелае успех на изпита. Затова го вдигна и се усмихна. Преди да заговори обаче, един весел, закачлив глас произнесе:

— Може ли да се възползвам от удоволствието да поканя кадет Бъкли, дъщерята на известния генерал Чарлз Бъкли, да прекара още един уикенд заедно с родителите си в моя дом в Палм Бийч?

— Нямате представа колко добре звучи — отвърна възхитено Мередит, спомняйки си с удоволствие колко се бе забавлявала в къщата на приятеля на родителите й. — Бих дошла по всяко време, но за съжаление Уест Пойнт има други планове за мен. Не искам да бъда груба, но отивам на изпит.

— Трябват ми само пет, не, дори само три минути. Мередит, бях на срещата на випуска в гимназията „Стоункрофт“ в Корнуол. Мисля, че ти споменах за това.

— Да. Съжалявам, просто не мога да говоря сега. Нямам никакво време.

— Ще бъда кратък. Мередит, една моя съученичка, която също бе на срещата, е близка приятелка с твоята родна майка и носеше бележка за теб. Обещах да ти я предам лично. Кажи ми кога можеш да дойдеш на паркинга на музея и аз ще те чакам.

— Моята родна майка? Някой, който е бил на вашата среща, я познава? — Мередит почувства как сърцето й прескача от вълнение, докато стискаше силно телефона в ръка. Погледна часовника. Трябваше да отиде в час. — Ще свърша с изпита в единадесет и четиридесет — отвърна задъхано тя. — Мога да дойда на паркинга в дванадесет.

— Чудесно, устройва ме. Стискам ти палци, генерале!

Трябваше й цялата сила на волята, за да изхвърли от главата си мисълта, че след по-малко от час ще узнае нещо за момичето, което на осемнадесет години й бе дало живот. Единствената информация, която имаше, бе, че майка й тъкмо била завършила гимназия, когато разбрала, че е бременна, и че баща й е загинал в катастрофа малко преди да завърши колежа и преди тя да се роди.

Родителите й бяха разказали за родната й майка. Бяха обещали, че след като завърши Уест Пойнт, ще се опитат да открият самоличността й и да се свържат с нея.

— Ние нямаме представа коя е тя, Мери — беше казал баща й. — Знаем от доктора, който те е изродил и който уреди осиновяването, че те е обичала силно и дълбоко и че да се раздели с теб, вероятно е било най-трудното и лишено от егоизъм решение, което е трябвало да вземе в живота си.

Всичко това мина през ума на Мередит, докато се опитваше да се съсредоточи върху линейната алгебра. Но все пак не можеше да потисне чувството, че всеки удар на часовника я приближава към майка й, за която знаеше само, че се казва Джийн. Когато предаде работата си и затича към портата Теър и Музея на военната академия, изведнъж осъзна, че поканата за гостуване в Палм Бийч, която току-що получи по телефона, даде отговора на въпроса, който баща й странно защо й бе задал вчера. Точно там, в Палм Бийч, бе загубила четката си за коса, спомни си тя.