Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 155

— Лора, къде да те намеря?

— Джийни… Луукаут.

— Имаш предвид Сторм Кинг Луукаут?

— Да… да…

Хлиповете на Лора станаха още по-силни.

— Аз… ще се… самоубия.

— Лора, слушай ме! — извика Джийн. — Ще бъда там след двадесет минути. Всичко ще бъде наред. Обещавам ти, всичко!

На другия край на линията Бухала прекъсна връзката.

— Боже, Боже, Лора! — прошепна одобрително той. — Ти си била голяма актриса все пак. Беше направо за „Оскар“. Страхотно изпълнение!

Лора падна назад върху възглавницата, като обърна глава, а хлипанията й преминаха в накъсано дишане.

— Направих го само защото каза, че няма да закачаш дъщерята на Джийн.

— И ти ми повярва? — изсмя се Бухала. — Лора, сигурно си гладна. Не си яла нищо от вчера сутринта. Не мога да ти предложа друго, освен кафе. Продавачът в кафенето, което е в началото на улицата, стана прекалено любопитен. Затова трябваше да пазарувам от друго място. Но я виж какво съм донесъл?

Тя не отговори.

— Обърни главата си, Лора! Погледни ме!

Лора уморено обърна глава. През подутите си клепачи можа да види, че държи три пластмасови торбички.

Бухала започна да се киска.

— Това са подаръци — обясни той. — Една за теб, една за Джийн и една за Мередит. Лора, можеш ли да отгатнеш какво смятам да правя с тях? Отговори ми, Лора! Можеш ли да отгатнеш какво смятам да правя с тях?

78

— Съжалявам, Рич. Никой не може да ме убеди, че Глория Мартин, едно от момичетата от обедната маса в „Стоункрофт“, преди да сложи пластмасовата торбичка на главата си, е държала бухал в ръката си и това е някаква странна случайност — рече Сам.

Беше прекарал поредната си безсънна нощ. След обаждането от Джой Лако той се бе върнал направо в офиса си. Досието на Глория Мартин бе пристигнало от полицейския участък във Витлеем и двамата с Джой анализираха всяка дума от него, както и всички статии във вестниците, свързани със смъртта й.

Когато в осем сутринта пристигна Рич Стивънс, той му се обади веднага и помоли да го приеме.

След като го изслуша, Рич се обърна към Джой.

— Ти какво мислиш?

— Първо смятах, че ще разрешим случая с гръм и трясък. Че това е Бухала, който убива момичета от „Стоункрофт“ вече цели двадесет години и сега се е върнал тук — започна Джой. — Но вече не съм сигурна. Говорих с Руди Хаверман, полицая, който е разследвал самоубийството на Глория Мартин преди осем години. Провел е много задълбочено разследване. Каза ми, че Мартин събирала подобни боклуци. Очевидно си падала по колекционирането на евтини фигурки на животни, птици и други. Бухалчето, което е държала, когато умряла, било все още в пластмасовата си опаковка. Хаверман открил продавача в местния базар. Той определено си спомнял Мартин и думите й, че купува значката като закачка за приятел.

— Казвате, че нивото на алкохола в кръвта й е било високо, когато е умряла? — попита Стивънс.

— Да. Регистрирани са два промила. Според Хаверман е започнала да пие след развода си и често е споделяла с приятелите си, че няма за какво да живее.

— Джой, откри ли нещо в досиетата на другите жени от масата, подсказващо, че подобен метален бухал е бил намерен в ръката или в дрехите им, когато телата са били изследвани?