Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 154

Картър беше груб както обикновено. Каза, че след като никога не правел дарения за нищо, нямал подобни проблеми. Джак Емерсън последва примера им и с лаещ глас обяви, че е дарил почти половин милион за новия комуникационен център.

Само Марк и тя не казаха нищо, помисли си Джийн.

Ако тя направеше дарение, щеше да бъде за стипендии, а не за строежи.

Не искаше да мисли повече за Марк.

Погледна часовника. Беше пет и четвърт. Какво ли да облече довечера? Не беше си донесла много дрехи. Какви ли са родителите на Лили? Дали се обличат официално, или предпочитат по-обикновеното облекло? Кафявото сако от туид и панталоните, с които пътуваше насам, може би са най-подходящи. Не са претенциозни, но са елегантни.

Тези снимки, които фотографът направи у Доунс, ще станат ужасни. Май никой от мъжете дори не направи опит да се усмихне, а тя самата се хилеше като Чеширския котарак. След това, когато онова изнервящо хлапе Джейк Перкинс се появи и помоли да направи една обща снимка за училищния вестник, й се стори, че Доунс щеше да получи сърдечен удар. Стана й мъчно за бедното хлапе, Доунс практически го изхвърли.

Надяваше се Джорджтаун да не е в списъка на университетите, избрани от този умник Джейк. Макар че животът около него винаги беше интересен. Момчето имаше дарба за това.

Мисълта за Джейк Перкинс накара Джийн да се усмихне и да се отпусне за миг. Напрежението, обзело я от мига, в който разбра, че ще се срещне с родителите на Лили, сякаш намаля.

Усмивката й обаче изчезна така бързо, както се появи. Къде ли беше Лора? Днес започваше петият ден, откакто бе изчезнала. Не можеше да стои тук до безкрайност. Следващата седмица имаше лекции. Защо продължаваше да се самозалъгва, че ще получи новини от нея?

Нямаше да успее да заспи, реши накрая Джийн. Все още бе много рано да става, но поне можеше да почете. Дори не бе отворила вчерашния вестник и не знаеше какво става по света.

Тя отиде до бюрото, взе вестника и си легна с него в леглото. Подпря гърба си с възглавницата и започна да чете, но очите й се затвориха. Дори не усети как вестникът падна от ръцете й и тя потъна в дълбок сън.

В седем и четвърт иззвъня телефонът. Когато Джийн погледна часовника, гърлото й се сви. По това време новините можеха да бъдат само лоши, помисли си отчаяно тя. Нещо се е случило с Лора… Или с Лили! Тя грабна слушалката.

— Ало? — почти извика, трепереща от нерви.

— Джийни… аз съм…

— Лора! Къде си? Как си?

Лора хълцаше така нещастно, че почти не се разбираше какво казва.

— Джийн… помогни ми. Толкова съм уплашена. Направих нещо… една лудост… Извинявай… Факсовете… за Лили…

Джийн се вцепени.

— Ти никога не си виждала Лили! Знам това със сигурност!

— Роби… той… той… взе четката й… Беше… негова идея.

— Къде е Роби?

— На… път… за Калифорния. Той… ме об-об-вини… Джийни, ела моля те. Сама… Сама.

— Лора, къде си?

— В… мотел… Някой… ме разпозна… Трябва да… вървя…