Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 153

А после, когато държеше в ръцете си Мередит, Лора щеше да се обади на Джийн.

Сам Дийган не беше глупав. Дори сега може би се ровеше в смъртта на другите момичета от масата за обяд, разследвайки злополуките, които всъщност не бяха такива. До смъртта на Глория не бе оставял своя подпис, помисли си Бухала, а най-смешното бе, че първият бухал беше оня, който глупавата жена си бе купила сама. И това ако не бе ирония на съдбата!

— Ти наистина си се променил много. Като си помисля, че обикновено те наричахме Бухала — каза му тя, смеейки се, леко пийнала и все още нищо не подозираща. Сетне му показа малкото бухалче в пластмасово пликче. — Случайно го видях на един от онези щандове в базара, където продават всевъзможни боклуци — обясни му Глория. — И когато ти се обади, че си в града и искаш да се видим, отидох и купих един. Мислех си, че е много подходящо за случая и добре ще се посмеем.

Така беше.

Имаше много причини да е благодарен на Глория. След като тя умря, той купи една дузина от тези метални, дълги по един инч бухалчета за по пет долара. Сега му бяха останали три. Можеше да купи още, разбира се, но след като използваше тези последните. Защото това може би щеше да е краят и повече нямаше да има нужда от тях. Лора, Джийн и Мередит. По един бухал за всяка.

Бухала нави часовника си за пет сутринта и си легна.

77

„Да заспя и ако имам късмет, да сънувам“ — мислеше си Джийн, докато се въртеше в леглото от едната страна на другата. Накрая светна лампата и стана. В стаята беше прекалено топло. Тя отиде и отвори по-широко прозореца. Може би сега щеше да заспи.

Снимката на бебето Лили бе на нощното шкафче. Джийн седна на леглото и я взе. Как бе могла да я изостави? — помисли си нещастно тя. Защо? Имаше чувството, че се е качила на въртележка и от люлеенето й се вие свят. Тази вечер щеше да се срещне с мъжа и жената, които са взели Лили веднага след раждането й. Какво трябваше да им каже? — мислеше си Джийн. Че им е благодарна? Наистина бе благодарна, но се срамуваше да си признае, че им завижда. Искаше й се да не бе пропуснала нищо от това, което те са преживели с детето й. Ами ако променят решението си и сметнат, че все още не бива да я види?

Трябваше да я види и след това да си върви у дома. Искаше да се махне от „Стоункрофт“ и от всички хора тук. Миналата вечер атмосферата на коктейла при директора Доунс беше тягостна, сети се тя, докато гасеше лампата и отново си лягаше. Всички изглеждаха напрегнати, но всеки по различен начин. Марк — какво ли ставаше вътре в него? — запита се Джийн. Беше мълчалив и сякаш я избягваше. Картър Стюарт беше в отвратително настроение, постоянно мърмореше, че си бил загубил деня да търси сценариите на Роби. Джак Емерсън бе порядъчно пиян и продължаваше да се налива с уиски. Гордън изглеждаше добре, докато директорът Доунс не предложи да му покаже чертежите за новата сграда. Тогава избухна. Напомни на всички, че е дал чек за 100 000 долара. Не бе за вярване, че повиши глас и попита останалите дали са забелязали как колкото повече даваш, толкова повече хората гледат да измъкнат още нещо от теб.