Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 14

Ама че хлапе, помисли си Стюарт и го прекъсна.

— По мое време училищният вестник беше аматьорски дори и за училищен вестник — вметна той, — и съм сигурен, че все още е. Никога не съм бил голям спортист, а писанията ми се ограничаваха единствено до личния ми дневник.

— Той ли е в основата на всяка от пиесите ви?

— Вероятно.

— Всички са прекалено мрачни.

— Нямам илюзии относно живота. Нямах такива и когато бях ученик тук.

— Тогава бихте ли заявили, че годините, прекарани в „Стоункрофт“, не са били щастливи за вас?

Картър Стюарт отпи глътка от мерлото.

— Не бяха щастливи — потвърди равнодушно той.

— Тогава какво ви накара да присъствате на тази среща?

Стюарт мрачно се усмихна.

— Възможността да бъда интервюиран от вас. А сега ме извинете. Виждам Лора Уилкокс, некоронованата кралица на нашия клас, да излиза от асансьора. Да видим дали ще ме познае.

Не взе листа хартия, който Перкинс се опита да пъхне в ръката му.

— Ако ми отделите само още една минута, господин Стюарт. Имам един списък тук, който мисля, че ще представлява интерес за вас.

Перкинс загледа гърба на Картър Стюарт, отдалечаващ се с бързи стъпки, за да посрещне великолепната блондинка, която в момента влизаше в зала „Хъдсън Вали“. Какъв гадняр, помисли си той. Държи се пренебрежително, облякъл се е с джинси, пуловер и маратонки, за да покаже своето презрение към всеки, който се е наконтил за вечерта. Той не е от типа, който обича да е на показ, нито е дошъл, защото колекционира безсмислени медали. Тогава какво го е накарало да дойде тук?

Това беше въпросът, който щеше да зададе в последното изречение на статията си. Вече бе проучил задълбочено Картър Стюарт. Започнал да пише в колежа. Написал оригинална едноактова пиеса, поставена от драмсъстава, която му донесла щедра стипендия след дипломирането в Йейл. Тогава изоставил първото си име Хауард — или Хауи, както му викали в „Стоункрофт“. Поставил първия си хит на Бродуей, преди да навърши тридесет. Ползва се с репутацията на самотник, който се крие в една от четирите си къщи из страната, докато работи върху поредната си пиеса. Дръпнат, неприятен, нелюбезен, перфекционист, гений — това бяха думите, с които обикновено го обрисуваха в статиите. „Аз имам и още няколко определения, които бих могъл да добавя — помисли си навъсено Перкинс. — И ще го направя.“

7

Марк Флайшман се нуждаеше от повече време, отколкото бе предвидил, за да стигне от Бостън до Корнуол. Беше се надявал, че ще има няколко часа, за да се разходи из града, преди да се срещне с бившите си съученици. Искаше да се възползва от шанса да направи разликата между своето собствено възприятие за момчето, което бе, когато учеше тук, и мъжа, който бе станал сега, така както той го разбираше. „Нима се надявам да изгоня собствените си демони?“ — мислеше си Марк.