Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 12

Те никога не узнаха, че имат внучка.

Добре, дори ако някой бе намерил документите за нейното осиновяване, как той или тя бе станал толкова близък с Лили, че да вземе четката й за коса, по която все още имаше дълги златисти косми, увити около зъбчетата? — чудеше се Джийн.

Първата ужасна пратка съдържаше точно тази четка и бележка, в която пишеше: „Провери ДНК. Това е твоето дете.“ Онемяла от ужас, вкочанена от страх, Джийн бе извадила кичурчето пепеляворуса косичка, което пазеше от своето бебе, и го бе занесла в най-близката частна лаборатория заедно със собствени проби за ДНК и космите от четката. Резултатите безмилостно потвърдиха най-големите й страхове — космите от четката бяха от главата на нейната вече пораснала, почти двадесетгодишна дъщеря.

Възможно ли бе чудесната, грижовна и обичлива двойка приемни родители, които осиновиха Лили, да са узнали коя е биологичната майка и да се опитват да я изнудват за пари?

Когато книгата й за Абигейл Адамс5 излезе и се превърна в бестселър, след което направиха и филм по нея, се вдигна много шум и името й наистина стана всеизвестно.

Дано всичко да е само за пари, помоли се Джийн, като се изправи и посегна към куфара. Време беше да го разопакова.

6

Картър Стюарт хвърли чантата си на кревата. Вътре, освен бельото и чорапите, имаше няколко сака от „Армани“ и съответстващи им панталони. Неочаквано и импулсивно той реши да отиде на първото вечерно парти с джинсите и пуловера, с които бе облечен.

В училище беше мършаво и неспретнато хлапе, дете на мършава и неспретната майка. Когато тя се сетеше да хвърли дрехите в пералнята, обикновено нямаше прах за пране. Тогава сипваше белина и съсипваше всичко, което бе в машината. До момента, в който започна да крие дрехите си от нея и да си ги пере сам, ходеше на училище с леко зацапано или странно на цвят облекло.

Ако бъде облечен прекалено елегантно, когато за пръв път срещне бившите си съученици, видът му сигурно щеше да предизвика забележки и да събуди спомени за онова време и за начина, по който обикновено бе изглеждал. Какво щяха да видят сега, когато го погледнеха? Във всеки случай не и фъстъка, който бе в гимназията, почти последен в редицата, а мъж със среден ръст и силно, тренирано тяло. За разлика от повечето мъже, които бе зърнал в бара, той нямаше сиви кичури в гъстата си и добре подстригана тъмнокафява коса, нито бирено коремче. Снимката на идентификационната карта показваше младеж с рошава грива и почти затворени очи. Един журналист напоследък бе описал очите му като „тъмнокафяви, в които, когато е ядосан, неочаквано заиграват жълти пламъчета“. С една дума, нищо общо с предишния Картър.