Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 9

Тя помилва копринената му козина и бръчки прорязаха челото й. Често я обземаше страх, че не е съвсем нормална. Защо не почувства нищо, когато Джон Нюкомб и няколко други мъже от съседните плантации й се заклеха във вечна любов? Защо нито един мъж не успя да накара сърцето й да забие по-бързо? Защо дъхът й никога не се ускоряваше от мъжката ръка върху рамото й?

Като си припомни разговорите с омъжените си братовчедки, които й бяха описали надълго и нашироко удоволствията на ухажването, тайните прегръдки в сянката… и като се сети за гордите им лица след завръщането от сватбеното пътешествие, Мелиса въздъхна натъжено. Дали и тя щеше да изпита някога такива чувства? Дали един ден щеше да погледне някой мъж и сърцето й да се изпълни с нещо повече от обикновена симпатия?

Понякога я мъчеха неприятни съмнения. Не, че не й се искаше да преживее онова, което бяха изпитали братовчедките й, но просто не беше срещнала човек, който да събуди в сърцето й по-дълбоки чувства. Учтивото ухажване на Джон Нюкомб й харесваше, но нито за миг не усети потребност да го насърчи… А това се отнасяше и за другите й обожатели.

Може би причината беше в тревогите около Уилоуглен, които я държаха в постоянно напрежение? Нима можеше да си губи времето с ухажори, когато трябваше да изплаща дълговете на баща си?

Мелиса все още не беше решила иска ли съпруг, който да я притежава напълно. Не можеше да си представи, че друг човек ще разполага с тялото и живота й. Съпругът имаше права не само по отношение на личността й, но и върху имуществото й. Ако се омъжеше, щеше да загуби цялата си свобода, да се подчини на мъжа си.

Всъщност, представата да принадлежи на друг човек не й беше неприятна… макар че го признаваше с неохота. Разбира се, мъжът също трябваше да принадлежи само на нея.

Лицето й грейна в усмивка. Дали някога щеше да срещне мъж, когото би могла да обикне? Мъж, който да се влюби в нея с цялото си сърце и да съумее да пробуди страстта й?

Е, засега не съм срещнала такъв, призна горчиво тя. Но в никакъв случай нямаше да позволи на чичо Джош и леля Сали да й наложат женитба с нелюбим човек. Дори достъпът до поставеното под попечителство богатство не беше достатъчно основателна причина да го стори. Ами ако никога не срещне мъж, достоен да го дари с любовта си? Е, това не беше чак толкова лошо. Мелиса беше доволна от досегашния си начин на живот и не виждаше причини да го променя. А що се отнася до любовта, в сърцето й отдавна се таеше подозрението, че хората просто преувеличават! Но все пак бракът без любов щеше да бъде същински ад!