Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 10

ГЛАВА ВТОРА

Доминик Слейд, който беше на посещение в прелестното „Шато Сен Андре“, разположеното на няколко мили южно от Ню Орлиънс имение на брат му Морган, щеше от все сърце да се съгласи с определението на Мелиса за любовта. „Преувеличено“ беше най-мекото и снизходително обяснение, което можеше да си позволи. А що се отнасяше до брака — в никакъв случай! Бракът беше капан, в който той никога нямаше да се улови, все едно колко привлекателна беше стръвта.

Е, не че Доминик беше толкова върл противник на брака. Съпротивата му беше насочена преди всичко срещу собственото му обвързване. Вече беше навършил тридесет и две години, следователно притежаваше остър поглед за оня особен блясък в очите на майките, които горяха от желание да видят дъщерите си под венчило. За съжаление не само майките бяха решили да хванат на въдицата си възхитителния и според мнението на някои хора прекалено красив Доминик Слейд. Дори в собственото му семейство се случваше жените да му представят млади дами с особен израз в очите, който веднага събуждаше недоверието му.

Обаче фактът, че собственият му брат Морган, когото толкова обичаше и на когото се възхищаваше безрезервно, също беше прибягнал до този дребен трик, беше равносилен на предателство. Трябваше да му поиска сметка веднага, щом се представеше удобен случай.

В сивите му очи блестеше подигравка, пълните устни се обтегнаха в иронична усмивка.

— Морган, и ти ли започваш да играеш ролята на сватовник? Или зад поканата ти да обръщам нотите на мис Лейс се крие нещо друго?

Двамата мъже се намираха в работната стая на Морган, която беше разположена в едно от двете нови крила, пристроени към къщата след женитбата на Морган Слейд за Леони Сен Андре преди девет години. Морган тъкмо наливаше бренди, когато Доминик му зададе този остър въпрос. Той хвърли полувиновен-полуразвеселен поглед към по-младия си брат и промърмори:

— А аз си мислех, че съм съумял да се прикрия! — Той подаде кристалната чаша на Доминик и прибави небрежно: — Казах на Леони, че веднага ще разгадаеш намеренията ми, но тя беше убедена, че изобщо няма да се досетиш.

Доминик пое чашата и отвърна примирено:

— Трябваше да се сетя, че е станало по нейно настояване. Всички знаем, че е безсрамно щастлива с теб, но това още не е основание да вярва, че всеки стар ерген се разкъсва от желание да встъпи в брак. — В гласа му зазвучаха метални нотки: — Ако поискам жена, ще си я намеря сам, повярвай ми!

— Без съмнение, това е най-доброто — призна Морган. — Но още не си я намерил, нали?

— Всемогъщи Боже! Не вярвам на ушите си! Наистина ли си преминал във вражеския лагер? Май вече не съм сигурен дори под твоя покрив…

Морган избухна в смях.

— Недей да бягаш, братко! Нямам намерение да те подхвърля за храна на вълците. Всъщност, би трябвало да възприемеш интереса на Леони като комплимент. Разбери, тя просто е загрижена от присъствието на толкова много… дами в твоя живот. Тя е на мнение, че е крайно време да заживееш в свой дом, със свое семейство. Увери ме тържествено, че само една истинска съпруга е в състояние да те направи щастлив.