Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 84

Доминик отвърна на милувката й със сладостен стон. Усетил, че жената под него е готова да го приеме, той реагира с неочаквана и за самия него сила. Първоначално смяташе да отложи съединението на телата, да я доведе до екстаз, като помилва всяка частица на разкошното й тяло, но напорът в слабините му стана почти болезнен.

Той вдигна глава и я погледна право в замъглените от страст очи.

— Както виждам, на теб също не ти се чака. За съжаление първия път ще свърша много бързо, скъпа…

Жадният му поглед обхвана разголените гърди с щръкнали коралови връхчета и тялото му се разтърси от силни тръпки. Целувката му опари устата й, ръцете му се стрелнаха надолу и с едно единствено движение повдигнаха полите й. Желанието стана непоносимо. Нямаше да изтърпи това сладко мъчение нито секунда повече. Той се надигна и умело се намести между краката й.

Когато усети напора на твърдата му мъжественост, Мелиса отвори уплашено очи. Телата им бяха разделени само от тънка ивица плат и тя с ужас осъзна, че онова, което се случваше с нея, не беше само сън. Беше действителност и тя беше готова да отиде докрай!

В първия момент ужасът надделя. Тя се разтрепери, огледа уплашено чуждата стая и неизпитван досега страх прогони горещата страст от тялото й.

Когато търсещите пръсти на Доминик намериха къдравите кичурчета между краката и, от гърлото на Мелиса се изтръгна дълбока въздишка, изразяваща смесица от страх и наслада. Ала страхът надделя и тя се изплъзна от мъжката прегръдка.

Никой от двамата не беше чул чукането по вратата, не чуха и отварянето й.

— Престанете! — изплака отчаяно Мелиса и задумка с юмруци по гърба на Доминик. — Веднага престанете!

Влезлият в стаята Ройс спря като закован на прага, не можейки да повярва на очите си.

— Боже мой! — прошепна смаяно той. — Лиса, какво правиш тук?

Мелиса вдигна поглед към бледото, ужасено лице на братовчед си и застина на мястото си. Изобщо не осъзна, че Доминик се е отдръпнал. След минута бузите й пламнаха от срам и тя започна трескаво да събира дрехите си.

В стаята се възцари злокобна тишина. Мелиса отчаяно си пожела да умре още сега, в този миг. Никога не беше изпитвала подобно унижение.

Положението не можеше да бъде по-лошо. Ала скоро се оказа, че се е излъгала. Нито един от тримата не се бе отърсил от вцепенението си, когато над рамото на Ройс надникна главата на чичо Джош.

— Какво става, момчето ми? — попита усмихнато той. — Да не би Доминик да е бил толкова пиян, че е заспал в леглото си?

Ройс напразно се опита да закрие вътрешността на стаята от погледа на баща си. За съжаление, закъсня, тъй като Джош просто го бутна настрана и влезе вътре. Когато замъгленият му от алкохола разум осъзна цялото значение на тази сцена, от гърлото му се изтръгна задавен вик.

Доминик беше първият, който си възвърна дар слово. Той скочи от леглото, застана на почтено разстояние от красивата малка мръсница, която не се помръдваше, и ядно изръмжа: