Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 82
Шърли Бъзби
ВТОРА ЧАСТ
КАПАНЪТ НА БРАКА
Бракът е, ако погледнем истината в очите, едно ужасно зло, макар и неизбежно.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Когато след време си припомняше тази съдбоносна вечер, Доминик никога не можеше да каже колко време е стоял и се е взирал в изкусителната фигура на леглото. Знаеше само, че с всяка изминала секунда тялото му бе реагирало все по-бурно на женската близост. Горещо, мощно желание нахлу в слабините му. В главата му се въртяха картини, една от друга по-примамливи — как прегръща непознатата красавица, как целува примамливите й устни, как смъква коприната, закриваща гърдите й… Силата, с която реагира на присъствието на това възхитително същество, му напомни болезнено, че бяха минали цели седмици, откакто за последен път бе държал жена в ръцете си. Едновременно с това в ума му изникнаха подигравателните думи на Ройс за продължителното му въздържание.
Внезапно нещо му просветна и той се засмя тихо, за да не събуди непознатата. Ама разбира се, ето къде беше решението на загадката — Ройс беше поръчал това момиче и го беше изпратил в стаята му под благовиден предлог, за да му устрои приятна изненада! Когато погледът му отново се плъзна по разкошните форми, подчертани още повече от тясната старомодна рокля, той бе обзет от чувствено очакване.
Без да бърза, Доминик се отпусна на стола и събу ботушите си. Мислите му бяха заети с предстоящото любовно удоволствие. Свали жакета, вратовръзката и избродираната жилетка, спря дотук и пристъпи към леглото, опитвайки се да отгатне откъде Ройс е намерил тази красавица.
Всъщност, какво го интересуваше това — нали момичето беше тук и той го желаеше! След като полегна полекичка до заспалата, той започна да я милва по тила и ухото, после плъзна ръка към рамото й. Малката ухаеше разкошно на слънце и лавандула и Доминик остана безкрайно учуден, когато тези съвсем обикновени миризми му подействаха извънредно възбуждащо. Жаждата да опознае прелестите на тялото й стана почти непоносима. Кръвта лудо се блъскаше във вените му.
Когато непознатата не реагира на милувката, той плъзна език по ушенцето й и пошепна:
— Събуди се, розичке.
Мелиса долови дошлите отдалеч думи и се пробуди от дълбокия сън. Лека-полека осъзна къде се намира. Беше сънувала как Доминик я целува и когато отвори очи и видя лицето му над своето, помисли, че сънят продължава. Златнокафявите очи, сънени и несъзнателно изкушаващи, се разшириха смаяно, лицето й се озари от невярваща усмивка.
— Ти си тук — пошушна тя все още в полусън.
Доминик беше омагьосан. Спящата жена беше прекрасна, но будна, тя беше невероятна… Погледът на сивите очи се плъзна по чувствените устни, по разпилените златни къдрици — да, това беше най-красивата жена, която някога беше виждал. Привлечени като с магнит, устните му се сведоха върху меката, мамеща уста. Очите му останаха приковани в нейните и някъде дълбоко в ума му пламна искра — той познаваше тази жена! Къде ли я беше срещал? Защо пи толкова много тази вечер и сега не беше способен да разсъждава разумно? Не, не беше възможно да я познава, реши накрая той. Иначе все щеше да си спомни нещо.
