Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 83

Мелиса, забелязала смръщването му, нежно отмахна непокорната къдрица, паднала на челото му.

— Какво има? — попита тихо тя, докато разумът й все още витаеше в дебрите на съня.

Доминик поклати глава.

— Не сега — промърмори дрезгаво той и впи устни в нейните.

При докосването на устата му в гърдите й лумна сладостен пламък. Без да осъзнава какво прави, Мелиса сключи ръце зад тила му и го притегли към себе си. Целувката на Доминик стана още по-настойчива, но Мелиса изобщо нямаше намерение да се съпротивлява на проникващия му език. От гърлото на мъжа се изтръгна дрезгав стон. Устните му оставиха пареща следа по лицето й.

— Господи, ти ме омагьосваш! — пошепна дрезгаво той. — Луд съм по теб, малка моя красавице!

Мелиса, която също имаше чувството, че полудява, помилва тъмната коса и връхчетата на пръстите й пламнаха. Тя не искаше да прекъсне този прекрасен сън, не искаше да отвори очи и да открие, че всичко е било игра на въображението. Устните му отново намериха нейните и тя престана да мисли. Останаха само вкусът и ароматът на силното мъжко тяло — и сладостното желание, което присвиваше слабините й.

Дори когато мъжът разкопча роклята й и издърпа корсета и долната риза, Мелиса все още беше на мнение, че сцената се разиграва само насън. И тъй като беше сън, тя можеше да прави, каквото си иска, а това означаваше — да го докосва и милва където й е приятно. Тя разкопча бялата му риза и сложи ръка върху твърдите, окосмени гърди. Беше толкова вълнуващо да усети ускореното биене на сърцето му, да почувства под пръстите си тръпнещата мъжка плът. Връхчетата на гърдите му, обкръжени от твърди черни косъмчета, се втвърдиха под милувката й. Още по-вълнуващо беше да чуе стона му, когато ръката й се плъзна надолу и собственото й сърце заби като лудо, смаяно от проявената дързост. Мъжът захапа нежно долната й устна.

— Недей! — проговори през стиснати зъби той. — Не си играй с мен — и без това съм готов за теб!

Лицето на Мелиса се озари от доволна, котешка усмивка. Тя въздъхна и се притисна до него, копнеейки за още и още милувки. Ала когато той последва поканата и топлата му ръка се сключи около гърдата й, тя не беше подготвена за бурната вълна, която нахлу в утробата й. Останала без дъх, забравила всичко около себе си, Мелиса се наслаждаваше на тази никога неизпитвана буря, тръпнеше под напора на устните му и се разтапяше от удоволствие. Завладяна от чувства, люшкащи се между страха и възбудата, тя притисна тъмната му глава към гърдите си, желаейки да получи още, макар да не знаеше към какво се е устремила. Никога не беше вярвала, че докосванията на мъжа предизвикват у жената тази буря от усещания. Между краката й зейна болезнена празнота. Без да знае какво прави, тя надигна долната част на тялото си срещу неговата.