Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 55
Шърли Бъзби
Ала докосването на Лейтимър, който отново посегна към ръката й, я върна рязко в действителността. Тялото й се разтрепери от отвращение. Загледана в тясната, светла ръка, тя се опита да си представи как пръстите милват тялото й и тази представа беше достатъчна, за да го отблъсне с все сила. Обезумяла от страх и гняв, тя посегна към един камшик за езда и удари Лейтимър по рамото.
— Махнете си ръцете от мен! — изсъска вбесено тя и отново вдигна камшика. — Вие сте подлец! Не искам да чуя повече за предложението ви!
По лицето на мъжа се изписаха болка и учудване. Все пак той дори не се опита да отговори на удара. Устремил поглед във вдигнатия камшик, проговори с мрачна решителност:
— На ваше място бих проявил малко повече предпазливост. Аз не съм от хората, които позволяват подобно отношение. Този път ще ви простя, защото очевидно сте изненадана от предложението ми, но тежко ви, ако ме ударите още веднъж… — В студените сини очи заблестя неприкрита заплаха. — Мелиса, ще ви накарам горчиво да съжалявате за постъпката си. Има толкова неща, които биха могли да ви се случат… Я пожар ще избухне… Я конят ви ще окуцее… Или ще кажа няколко думи на подходящите хора…
Мелиса побледня като платно. Неспособна да откъсне очи от лицето му, тя си повтаряше, че този човек е способен на всичко. Слава Богу, че най-после беше прозряла истинската му същност.
В малката стая се възцари напрегнато мълчание, прекъснато най-после от Лейтимър:
— Мелиса, не забравяйте какво ви казах. Давам ви една седмица да размислите. На първи юли ще получа златото… или ще ви направя своя любовница. — Той се поклони със съвършена учтивост и заключи: — Желая ви добър ден, скъпа. И сънувайте нещо хубаво!
Мелиса се загледа след него като замаяна. Заля я вълна на отвращение. Дали гадната сцена, която беше преживяла, беше станала в действителност? Тя се отпусна безсилно на малкото столче и скри лице в ръцете си.
Не беше в характера й да седи бездейно и да чака други да определят съдбата й, но и не можеше да измисли нищо, за да попречи на Лейтимър да изпълни пъкления си план. Какво можеше да направи, освен да пожертва всичко, за което двамата със Закари бяха положили толкова усилия? Положението й беше толкова отчаяно, а заплашителните думи на Лейтимър кънтяха с такава сила в ушите й, че тя започна да обмисля сериозно унизителното му предложение.
Може би няма да бъде чак толкова лошо, втълпяваше си измъчено тя. Само няколко месеца и той щеше да си замине за Англия. Нали й беше обещал да бъде дискретен… Никой нямаше да узнае позора й… А Уилоуглен щеше да се освободи от страшния товар на дълга.
Отвратена от посоката, в която се движеха мислите й, Мелиса разтърси глава и здраво стисна устни. Трябваше да намери друг изход от тази дилема.
За съжаление седмицата отмина, без да й хрумне нещо по-добро. Имаше ли изобщо изход от такава ситуация?
