Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 53

Мелиса, чието сърце биеше лудо, проговори през стиснати зъби:

— Да, смятам, че ми дължите обяснение.

Аристократичните черти на лицето му застинаха в мрачна гримаса. Сините очи святкаха със зъл пламък.

— Е, добре, скъпа — отговори с добре изиграна досада той. — Вие ми дължите доста голяма сума. Досега проявявах търпение, но то вече свършва. Всъщност, по-точно е да се каже, че свършва времето ми в Америка.

Между веждите на Мелиса се изписаха две дълбоки бръчки.

— Искате да ни напуснете?

Студена усмивка пробяга по пълната му уста.

— О, едва през есента или в началото на зимата… Това зависи от… — Той млъкна, сякаш съжаляваше за изпуснатите думи, и след малко добави с обичайната си безстрастност: — Дотогава трябва да уредя всички свои работи. Затова съм дошъл при вас.

Без да обръща внимание на съпротивата й, той я улови за брадичката и я принуди да го погледне в очите.

— Мелиса, аз ви желая! Желая ви дори в тези смешни дрехи. Ако ми позволите да се насладя на прелестите ви през следващите няколко месеца, склонен съм да скъсам разписката, подписана от баща ви. — Погледът му се сведе върху устата й. — Искам да станете моя любовница. За съжаление времето, което ще прекараме заедно, няма да е дълго, но съм сигурен, че многобройните ви възхитителни качества си струват парите.

Мелиса направи отчаян опит да се освободи от ръцете му, но напразно. Със свободната си ръка Лейтимър обгърна талията й и я притегли властно към себе си. В погледа му гореше дива похот. Гласът му прозвуча доверително:

— Скъпа моя, ще проявя истинско великодушие към теб. А ако си още девствена, както почти съм уверен, ще направя всичко възможно да те обезщетя за загубата. Желая те, разбери, а последните седмици още повече усилиха желанието ми!

Ужасена, обидена до дън душа, Мелиса реагира спонтанно. Извъртя глава и впи зъби в китката му. Лейтимър изрева някакво проклятие и това й достави злобно удовлетворение. Англичанинът я оттласна от себе си и я изгледа пренебрежително.

— Надявах се да обсъдим по мирен и почтен начин тази малка сделка, но очевидно съм се излъгал — изръмжа гневно той и разтърка ухапаното място.

Мелиса не можа да повярва на ушите си.

— Вие ли ми говорите за почтеност? В предложението ви няма нищо почтено, сър! То е дръзка обида!

— Много съжалявам, че гледате на нещата по този начин — отговори хладно мъжът. — Тъй като предложението ми не се оказа по вкуса ви, приемам, че ще ми изплатите дължимата сума в злато още преди началото на следващата седмица.

Мелиса пое дълбоко въздух и стисна зъби, за да не изпищи. Ръката й трепереше от желание да изтрие с плесник самодоволството по лицето му. Но се постара да овладее гнева си и отговори с леден глас:

— Знаете, че искате твърде много от мен. Не ми е възможно да събера толкова много пари за толкова кратко време.

Лейтимър вдигна високо аристократичните си вежди.

— Искате да удължа срока? Е, добре, ще разберете, че не съм чудовището, за което ме смятате. Да кажем до първи юли?