Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 56

Мелиса се принуди да преглътне гордостта си, облече най-красивата си рокля и отиде в града, при банкера си. Естествено не можеше да му обясни защо се нуждае от такава голяма сума, затова не беше за чудене, че мистър Смитфийлд, която я познаваше от детските й години, отговори любезно, но твърдо:

— Мелиса, знаеш, че с удоволствие бих ти помогнал, стига да можех. Моля те, не искай от мен невъзможни неща! Ти изплати всички дългове на баща си към банката, затова евентуално бихме могли да поговорим за някой малък заем, но онова, което ми искаш днес, е абсолютно невъзможно. — И той поклати угрижено глава. — Дори ако предложиш Уилоуглен като залог.

— Какво ще кажете за конете? Само Фоли струва поне няколко хиляди долара, а притежаваме и чудесни кобили.

— Скъпа моя, знам какви надежди храниш за бъдещето на конюшнята си, но аз съм банкер, а не коневъд. Дори ако наистина са многообещаващи, стойността им е недостатъчна да покрие исканата сума.

— Ами имуществото на дядо? Ако ви докажа, че съвсем скоро ми предстои брак? Не бих ли могла да получа заем срещу наследството?

Отчаянието, което прозвуча в думите й, накара мистър Смитфийлд да смръщи чело.

— Мелиса, за какво всъщност става дума? Трудности ли имаш? А аз бях уверен, че при вас всичко върви добре. Ако искаш, ще ти отпусна личен заем от няколко хиляди долара…

Мелиса преглътна напиращия в гърлото й горчив смях. Не можеше да каже истината на стария човек Нищо нямаше да постигне, само щеше да предизвика ужасен скандал. Мистър Смитфийлд щеше да се възмути от нахалството на Лейтимър, но нямаше да й даде парите.

Положението й беше толкова отчаяно, че я накара да предприеме стъпка, която й беше повече от неприятна. За да не угаси и последната искрица надежда, тя се качи на малкото си черно бъги и подкара коня по прашния път към Оук Холоу.

Опитвайки се да се усмихне, тя седеше в работната стая на чичо си и отпиваше от чашата със студена лимонада. Джош се зарадва да види племенницата си и Мелиса веднага разбра, че част от тази радост се дължи на променения й вид. Погледът му измери с обич тъмнорусата коса, спускаща се на вълни по изящно оформените рамене, и се спря на модната муселинена рокля. Широкополата сламена шапка с дълги зелени панделки, с която се пазеше от слънцето, беше оставена на масата.

— Сигурно се учудваш на идването ми — започна плахо тя.

Джош я удостои с дяволито намигване.

— Виж ти, Лиса, нима ти трябваше сериозно причина, за да ни посетиш?

Младата жена се усмихна и поклати глава. Още в следващия миг усмивката й угасна и тя устреми умолителен поглед в лицето на чичо си.

— Би ли могъл да ми заемеш двадесет и пет хиляди долара? — изговори на един дъх тя.

— Всемогъщи Боже! Ти да не си се побъркала? — изрева смаяно Джош. Любезността му се беше изпарила в миг. — Много добре знаеш, че нямам толкова пари. — И прибави извинително: — Да не мислиш, че щях да настоявам да се омъжиш, ако не бях толкова притеснен?

Полагайки отчаяни усилия да говори нормално, Мелиса преглътна тежко и заговори с приглушен глас: