Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 57

— Не, вероятно не… Всъщност, аз знаех какво ще ми отговориш, но все пак реших да опитам.

Едва сега Джош огледа по-внимателно племенницата си и забеляза унилото й изражение.

— Какво има, детето ми? Знам, че в последно време не се разбирахме особено добре, но трябва да знаеш, че съм много загрижен за теб и съм готов да сторя всичко, за да ти помогна.

В този миг Мелиса беше готова да признае на Джош страховете си, да му разкаже за отвратителното предложение на Лейтимър. Ала устата й остана затворена. Ако кажеше само една дума, Джош щеше да се ядоса и да се втурне да отмъщава на англичанина. Макар и добър стрелец, той не можеше да се мери с опитния Лейтимър. А ако узнаеше той, щяха да узнаят и Ройс, и Закари… Пи мисълта, че брат й ще застане срещу насочения пистолет на Лейтимър, цялото й тяло се разтърси от студени тръпки. Не, не биваше да казва на Джош истината!

Потискайки страха си, тя се обърна към вуйчо си и се опита да се усмихне.

— Няма нищо, чичо. Просто се надявах, че вече имаш повече пари и би могъл да ми заемеш известна сума, за да разширя малко конюшнята си.

Джош познаваше много добре племенницата си и не се задоволи с това половинчато обяснение. Обаче когато поискаше, Мелиса ставаше наистина очарователна, а в момента тя беше готова да стори всичко, за да отклони вниманието му. И успя да го стори, така че когато след час Джош я придружи до файтончето й, лицето му беше грейнало от радост. Най-много го зарадваха последните й думи, произнесени полусериозно, полунашега:

— Май е време да последвам съвета ти и да си намеря богат съпруг. През последните дни се убедих, че никак не е приятно да си беден. — Усмихна му се с обич, показа трапчинките си и добави подчертано уверено: — Това е най-простото решение на въпроса.

Джош усети невероятно облекчение. Когато й помогна да се качи във файтончето, в сините му очи се четеше пълно съгласие. Подаде й юздите и попита нарочно небрежно:

— Какво ще кажеш за младия Слейд? Доколкото разбрах, идвал е у вас да види Фоли.

— Оказа се точно такъв, какъвто ми го описа — безделник и пияница! — отговори остро Мелиса.

— Какво? — промърмори смаяно Джош. — Нима не ти хареса?

— Ни най-малко! — отвърна тържествено Мелиса и изцъка с език, за да подкара коня.

Разтревожен, че е обрисувал Доминик в твърде черни бои, Джош се загледа след племенницата си. Беше длъжен да намери начин да й разкрие истинския образ на младежа. Само че трябваше да прояви максимална предпазливост, защото ако започнеше внезапно да го превъзнася до небесата, веднага щеше да събуди недоверието й.

Желанието му да омъжи Мелиса за Доминик беше станало толкова силно, че личните му причини да ускори този брак бяха отстъпили на заден план. Мелиса можеше да се омъжи само за човек като Доминик Слейд, това беше повече от ясно. Освен че беше богат, красив и любезен, имаше и още една, твърде основателна причина — един по един, ухажорите от околността се бяха оттеглили. Един добър бизнесмен не изпускаше подобна възможност и Джош щеше да се погрижи Мелиса да не пропилее последния си шанс — все едно искаше ли го тя или не!