Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 52

— Наистина ме стреснахте! — обясни той. — Защо е този маскарад? Може би предстои бал, за който не съм осведомен?

Без да иска, Мелиса се зарази от веселието му. Имаше мигове, когато англичанинът й ставаше почти симпатичен. С дълбоките си сини очи и къдравата руса коса той беше неоспоримо привлекателен, освен това се проявяваше като отличен събеседник, стига да го искаше. Едър на ръст, строен и широкоплещест, той се отличаваше с ярко изразена мъжественост. Кой знае по каква причина, Мелиса го оприличаваше на рапира — тънка, елегантна, смъртоносна. Ала когато пускаше в ход очарованието си, какъвто беше случаят днес, и особено когато не намекваше, че тя би могла и по друг начин да погаси дълга на баща си, той ставаше изключително приятен компаньон. Мелиса го харесваше, но интимно оцветените му забележки и острите погледи, които й хвърляше, я караха да се чувства неловко. Той никога не заявяваше открито какво иска от нея, но Мелиса не беше чак толкова невинна, че да не разбере. Привидно безобидните му забележки бяха толкова добре формулирани, че тя никога не можеше да бъде сигурна дали Лейтимър говори сериозно или просто е решил да я подразни — за съжаление по много непочтен начин.

Тъй като никога не беше оставала сама с него, тя се почувства доста притеснена. Зак и Етиен бяха отишли в Батън Руж, Франсиз и Ада работеха в къщата, а останалите бяха на памуковото поле, засадено през пролетта, фактът, че Лейтимър й беше препречил единствения изход от склада, не допринесе с нищо за подобряване на настроението й. Не й се вярваше, че англичанинът ще стане нахален, но въпреки това предпочиташе да разговаря с него под открито небе — и по-близо до другите.

С усмивка, която скриваше изкусно бдителността й, тя обясни:

— Няма никакъв маскарад. Чичо ми непрестанно настоява да се омъжа, затова реших да се преоблека в тези ужасни дрехи. Смятам, че така ще сложа край на ухажванията. Кой би направил сериозно предложение на жена с такъв вид?

— Е, не бих казал, че е точно така — отговори Лейтимър и в гласа му прозвуча подигравка. — Дрехите, които носите, биха могли да изкушат един истински мъж да потърси скритата под тях красота. — Дългите му пръсти помилваха бузата й. — За мен сте винаги красива и роклята и прическата не са в състояние да променят този прост факт. — Той се поколеба за миг, после в сините му очи се появи странно изражение. — Както знаете, освен предложението за женитба един мъж може да направи на момиче като вас и някои други предложения…

Кехлибаренокафявите очи засвяткаха гневно. Без да бърза, Мелиса се отдръпна от милващата я ръка.

— Момиче като мен? — попита заплашителен тя. — Какво искате да кажете?

Джулиъс изкриви измъчено лице. Докато почистваше незабележимите прашинки от зеления си жакет, той отговори обвинително:

— О, Лиса, не ми казвайте, че не разбирате за какво говоря! Известно ви е, че през последните седмици не пестях намеците си. Трябва ли да се изразя по-ясно?