Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 26

За момент Джош спря да се разхожда и се загледа замислено в блестящата повърхност на писалището си. Първата част от плана беше лесно осъществима. Честото споменаване на Мелиса също нямаше да му създаде трудности. Още първия ден щеше да заговори за племенницата си уж между другото — за красотата й, за темперамента, за смелата й борба за спасяването на Уилоуглен… Джош се намръщи още повече. По тази точка трябваше да прояви максимална предпазливост. На всяка цена трябваше да предотврати впечатлението, че Мелиса е обедняла и си търси богат съпруг. Не, трябваше да бъде много внимателен! Най-добре постепенно да подготви Слейд за онова, което го очакваше в Уилоуглен, и само да намекне за истинското положение на нещата. Още по-добре беше да вмъкне няколко небрежни забележки за ухажването на Джон Нюкомб и да увери мистър Слейд, че западането на плантацията не е по вина на Мелиса и че то в никакъв случай не представлява пречка за многобройните й ухажори. Нямаше как да не спомене няколко думи за прахосничеството на Хю Сеймур.

Джош въздъхна. Работата беше повече от деликатна. В продължение на няколко секунди той се запита защо изобщо се заема с гази неблагодарна роля на сватовник. После обаче си припомни поставеното под попечителство наследство на дядото и неприятния разговор, който наскоро беше водил с банкера си. Затова изпъна решително масивните си рамене и продължи да кове плана си.

Джош беше убеден, че ще успее да отклони вниманието на младия Слейд в правилната посока и да събуди любопитството му. Красотата на Мелиса щеше да свърши всичко останало. Още след първата среща Доминик щеше да попадне под очарованието й, както беше станало с всички момци от околността.

Засега Джош се въздържаше да мисли каква ще бъде първата реакция на Мелиса, макар да осъзнаваше, че упоритата й, напълно неразбираема за него съпротива срещу брака е истинското препятствие по пътя му. Изражението на лицето му се помрачи още повече и той с въздишка си наля малко от предпочитаното си уиски.

Нямаше никакъв смисъл да излезе насреща й с добре премислени аргументи — племенницата му не възприемаше разумните доводи. Нямаше смисъл и да й изброява предимствата на един такъв брак — нали вече се бе опитал да апелира към съвестта й! Сцената беше дяволски неприятна.

Джош отпи голяма глътка уиски и продължи да се разхожда из стаята. Трябваше да измисли нещо, което да промени настроението на Мелиса, но все още не му беше хрумнало нищо подходящо. Дори само споменаването на Доминик Слейд щеше да настрои Мелиса срещу него. Следователно всички опити да представи госта си в благоприятна светлина бяха предварително осъдени на провал.