Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 25

Подробният и извънредно окуражителен отговор на мистър Манчестър зарадва Доминик и късно вечерта той се оттегли в стаята си с приятното очакване още на следващия ден да види коня, заслужил похвалите на толкова признати експерти. Още повече го вълнуваше представата, че само след един ден Фоли може да стане негова собственост…

Джош обаче знаеше много добре, че това желание е неизпълнимо. Най-голямото препятствие беше фактът, че той нямаше никакви права върху Фоли. Може и да беше настойник на Закари, но не си правеше никакви илюзии за авторитета, с който разполагаше пред Мелиса — а тя никога нямаше да се съгласи да продаде жребеца. Защо тогава беше заблудил Доминик с отговора си?

Името Слейд не беше непознато за Джош. Синът му Ройс често споменаваше приятеля си Доминик, а самият Джош преди години беше гостувал на родителите на младежа в плантацията Боньор. Знаеше, че семейството е заможно и уважавано. Обстоятелството, че по-старият брат на Матю Слейд е английски барон, не беше убягнало от вниманието му, както и фактът, че Ноел Слейд произхожда от една от най-богатите и мощни креолски фамилии на Ню Орлиънс. Макар и да не се познаваше лично с Доминик Слейд, нещата, които чуваше за него, будеха любопитството му, както биха събудили любопитството на всеки баща или роднина, който търсеше съпруг за момиче от семейството. Доминик беше млад, изглеждаше добре, разполагаше с много пари, държеше се любезно и, което беше най-важното от гледна точка на Джош — не беше женен. Като осъзна истинското значение на неочакваното пристигане на Доминик в Батън Руж, Джош едва не се разхълца от радост. След като Мелиса беше отказала на всички красиви млади мъже в околността, новопоявилият се Доминик Слейд със сигурност щеше да възбуди любопитството й!

Без нито за миг да изпуска от очите си главната цел, Джош реши, че малко лъжа няма да навреди никому. Ако още от самото начало разкриеше пред Доминик Слейд, че собственица на коня е племенницата му Мелиса, младежът щеше да препусне към Уилоуглен и да й се представи, а тя със сигурност нямаше да оцени истинската му стойност и решително щеше да му посочи вратата, като придружи отказа си да продаде Фоли с препоръката неканеният гост да се маха по дяволите! И с това всичко щеше да свърши веднъж завинаги.

Ако обаче успееше да подготви Доминик за неприятната среща, тя може би нямаше да протече толкова катастрофално. Ако разполагаше с известно време, Джош би могъл да повлияе върху развоя на събитията — поне малко. Обхождайки с широки крачки стилната, пълна с отбрани книга библиотека в Оук Холоу, той изгуби няколко часа в обмислянето на великолепния си план, предназначен да предизвика интереса на Доминик към Мелиса.

Не беше трудно да отложи малко първата среща — съществуваха различни възможности за това. Спечеленото време обаче трябваше да бъде използвано по най-добрия начин. Като първо, можеше да се увери със собствените си очи в достойнствата на младия Слейд, за да разбере дали господинът отговаря на онова, което беше чувал за него. Ако не, щеше веднага да го отпрати. Ако обаче се окажеше, че Слейд би бил идеалният кандидат за ръката на Мелиса, Джош възнамеряваше да го покани да прекара няколко дни в Оук Холоу. Ако узнаеше, че приятелят му е пристигнал в Батън Руж, Ройс със сигурност щеше да подкрепи предложението на баща си. Доминик щеше да види, че семейство Манчестър е не по-малко изискано от Слейдови, че къщата им може да се сравнява по елегантност с тази в Боньор, че семейството притежава много декари плодородна земя и така нататък.