Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 24

Марта вече се трудеше усърдно в градинката зад кухнята. Мелиса получи от чернокожото момиче едно гребло и се нахвърли ожесточено върху избуялите плевели. Работещата до нея Марта дълго време я поглеждаше неодобрително, а накрая не издържа и се развика:

— Ако продължавате така, скоро ще припаднете, мис! Не усещате ли колко горещо е днес?

Мелиса се изправи и избухна в смях. Марта беше едра, пълна осемнадесетгодишна девойка с кръгло, вечно усмихнато лице. Тя и семейството й бяха единствените роби, които не бяха продадени след смъртта на Хю. Освен Марта в къщата живееха родителите й Мартин и Ада, по-големият й брат Стенли, сестра й Сара и двете момчета Джоузеф и Харлан. Ада беше отлична готвачка, Мартин беше служил като камериер на баща й. Всички членове на семейството работеха усърдно и помагаха с цялото си сърце на Мелиса и Закари.

Двете момичета продължиха да работят рамо до рамо, без да разговарят, докато Ада ги повика да обядват. Облекчена, Мелиса захвърли греблото и хукна към къщата.

Закари вече се беше разположил край масата, когато Мелиса връхлетя като вихър в трапезарията. Тя му махна с ръка и побърза да грабне чашата му с лимонада. Отпи голяма глътка и доволно възкликна:

— Великолепно! Цяла сутрин работя в градината и едва не умрях от жажда. — За миг изражението й се помрачи и тя промълви гневно: — Мразя това проклето плевене.

— Не очаквай от мен съчувствие — отговори твърдо Закари. — През това време аз почиствах оборите. Знай, че с удоволствие бих се сменил с теб.

Лицето на Мелиса се разведри. Все пак беше добре, че все още имаха обор, който да почистват, и градина, която да плевят.

— Колко сме неблагодарни! — промърмори унило тя. — Нали Уилоуглен си е още наш! — Обърна се настрана, за да не вижда мокрото петно на тавана и старите, избелели от слънцето пердета. — Имаме и Фоли! — прибави по-високо тя, желаейки да окуражи самата себе си.

Как ли щеше да се почувства, ако можеше да знае, че някой си Доминик Слейд в този миг влиза в Батън Руж с твърдото намерение да купи един определен червенокафяв жребец.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

След пристигането си в разположеното на стръмния ляв бряг на Мисисипи градче Батън Руж Доминик отседна в малка, но много комфортна гостилница и веднага се зае да събира сведения за собственика на прехваления жребец. Гостилничарят Джеръми Денъм го насочи по правилната следа.

— Най-добре се обърнете към Джош Манчестър — посъветва го той и постави на масата халба пенлива бира. — Той води семейните дела. Ще го намерите в Оук Холоу, на около три мили северно от града, по поречието на Ривър Роуд.

Получената информация зарадва Доминик, но го и учуди. Странно как така Ройс Манчестър не е споменал нито веднъж, че баща му отглежда коне, рече си той. Без да губи време, младият мъж написа една бележка, в която обясняваше причините за идването си в града и молеше мистър Манчестър за среща. Том, най-младият син на Денъм се погрижи писъмцето да попадне още същия ден в ръцете на получателя.