Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 28

Когато на следващата сутрин Доминик пристигна в уговореното време, той бе посрещнат от един дружелюбен, ала твърде излиятелен Джош Манчестър. Ако беше заподозрял дори за миг причината за тази извънредна любезност, младият Слейд щеше моментално да се обърне и да побегне.

Още докато се поздравяваха, Джош беше приятно впечатлен от красивия млад мъж. Хареса му здравото ръкостискане и откритият, ясен поглед на сивите очи. Външният вид отговаряше на представата му за един Слейд — бялата вратовръзка беше завързана безукорно, жакетът от синьо платно стоеше като излят, късите панталони бяха опънати по стройните бедра, а високите ботуши с кончови блестяха като огледало. Дори жилетката беше приета от Джош с благосклонност. С дискретните си шарки тя се различаваше твърде много от ярките, изпъстрени с бродерии жилетки, с които се кипреше най-младият му син. Очевидно мистър Слейд беше възприел стила на Бю Бромел, който диктуваше модата в Англия. Джош беше уверен, че дори Мелиса няма да има какво да възрази срещу такова облекло.

Освен това племенницата му имаше добър вкус и със сигурност щеше да усети властното му мъжко излъчване. Джош се усмихна самодоволно и поведе госта си през обширния, обзаведен с вкус салон към работната си стая. Предложи му чаша кафе и докато двамата разговаряха непринудено, успя да се убеди, че всичко, чуто за младия Слейд от сина му и от други познати, отговаряше на истината. Доминик Слейд изглеждаше великолепно, държеше се любезно, а произходът му беше безупречен. Без да иска, Джош въздъхна облекчено. Оставаше му само да убеди Мелиса в изключителния късмет, който се беше появил на хоризонта.

Първата част от плана на Джош се осъществи със завидна лекота. Без да възразява, Доминик прие подробните обяснения на Джош за това, че днес не е благоприятен ден за посещение при Фоли, и отговори с усмивка:

— Няма значение, сър. Не бързам за никъде. Отдавна имах намерение да прекарам известно време по тези места. Сигурен съм, че ще намерим благоприятен момент да видим жребеца ви, дори ако той се окаже едва през следващата седмица.

Сияещият Джош едва не потърка ръце от радост. После отправи сърдечна покана към Доминик да му окаже честта да обядва с него и семейството му.

Усмивката на младежа беше извинителна.

— Трябва да ви призная, че поканата ви идва тъкмо навреме, сър. Аз се познавам добре със сина ви Ройс. Срещнахме се преди години в Англия и оттогава поддържаме връзка, макар и само с писма. Имах твърдото намерение да го посетя, ако работата ме доведе по тези места, а сега любезната ви покана ми помогна да обединя работата с удоволствието.

Ако това изобщо беше възможно, самодоволството на Джош стана още по-голямо. Много му се искаше да скача от радост, докато водеше Доминик по коридорите на къщата в търсене на Ройс.

Естествено, най-големият му син също се развика от радост, като видя стария си приятел от лондонските дни. Само след минута двамата с Доминик бъбреха весело за миналите си преживявания, описваха последните месеци от живота си и се обвиняваха на висок глас, че не са си писали по-често. Дружбата между младежите беше добре дошла за Джош. Ала сърцето му направи уплашен скок, когато Ройс попита уж между другото: