Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 197

— Ами ако не е посветена? Ако Лейтимър има и други задачи? Ако не й е казал всичко?

Доминик поклати глава.

— Помисли малко, Ройс. Двамата работят заедно. Сега ми е ясно, че го правят открай време. Двамата се интересуват единствено от себе си, от подобряването на финансовото си положение и в никакъв случай не биха рискували живота си в такъв опасен терен, какъвто е шпионажът. Забрави ли, че шпионите у нас ги бесят?

Ройс, втренчил замислен поглед в гърба на Лейтимър, отговори прегракнадо:

— Убийците също увисват на бесилката… а ние сме почти сигурни, че старият Боудън тежи на съвестта на Лейтимър… и че Дебора е съучастница.

— Знам това. Но рискът е бил твърде малък. Един старец, останал сам, след като прислугата се е оттеглила за нощта… Какъв шанс би могъл да има срещу двама? Лесно са осъществили плана си. Но шпионаж? — Доминик смръщи чело. — Един шпионин, още повече човек, който на всяка цена държи да се отърве жив, не може да избира хората, с които работи… а да шпионираш означава да си имаш работа с много хора по цялата страна, не само с един оглупял от любов старик. — Тъй като Ройс продължаваше да мълчи, Доминик заговори нетърпеливо: — За Бога, само погледни ясната следа, която са оставили двамата, идвайки от изток! Изобщо не са се опитвали да се прикрият. Дори са подчертавали факта, че са британци и ще останат тук само докато трае войната. Е, навсякъде твърдят, че вършат всичко това само от симпатия към нашето дело, но направили ли са нещо, за да ни подкрепят? Влезли ли са в някоя организация, който работи за войната? Лейтимър споменал ли е поне веднъж, че би желал да се присъедини към армията?

— Това нищо не доказва. Ако е шпионин, военните задължения няма да му попречат да си върши работата. А и не е било възможно да скрият факта, че са британци.

Доминик въздъхна уморено.

— Не, това не, но аз просто не мога да повярвам, че Лейтимър е шпионин, макар че много ми се иска да го видя на бесилката! — Той помълча и прибави замислено: — По-скоро бих го определил като авангард на някой по-добър агент…

Ройс го изгледа смаяно.

— Ама разбира се, точно това е! — извика невъздържано той и веднага сложи ръка на устата си. Трябваше на всяка цена да скрие вълнението си.

Доминик, чиито мисли работеха интензивно в тази посока, заговори отново:

— Как не се сетихме по-рано! Той не е шпионин, той е само инструмент, който подготвя почвата, който влиза във връзка с определени хора, склонни да предадат страната си. Конкретното предложение ще дойде от онзи, който излезе на сцената след Лейтимър.

— Това е единственото смислено обяснение — промърмори унило Ройс. — Особено като се има предвид какво знаем за Лейтимър и склонностите му.

Доминик отпи голяма глътка бренди, без да откъсва очи от стария си враг. Вече не се интересуваше от основанията му да дойде в Америка, вълнуваха го други мисли. Този негодник трябваше да си получи заслуженото. Доминик изкриви уста. Всъщност Лейтимър му беше направил услуга. Ако не беше… тогава и Мелиса нямаше да… Внезапно бе обзет от дива жажда за отмъщение. Какво ли щеше да стане с Мелиса, ако онази нощ не беше объркала стаите в гостилницата! В сивите му очи засвяткаха опасни искри. Крайно време беше Лейтимър да получи урок. Урок, който освен унижението ще му струва и много пари, каза си той и на устните му се изписа заплашителна усмивка.