Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 195
Шърли Бъзби
Не по-малко глупава беше усмивката на Доминик, който намери Закари в галерията. Ала само след няколко минути езда усмивката се изпари, очите му се присвиха в тесни цепки. Цялото му същество се бунтуваше. Как можа да бъде толкова сляп? Всичко се беше разиграло пред очите му, а той не пожела да го види! Своенравен и дебелоглав, какъвто си беше, той не поиска да се довери на инстинкта си.
Въпреки слабата лунна светлина, която бе потопила местността в синкав полумрак, Закари скоро забеляза усмивката на зет си. Времето беше подходящо за доверителен разговор.
— Аз… надявам се, че между теб и Лиса всичко е наред? — попита почти плахо той.
— Добре сме — отговори безгрижно Доминик, — но се надявам, че много скоро ще бъдем още по-добре.
Окуражен от думите му, Закари отиде по-нататък. Устремил поглед в тесния път, той попита направо:
— Лейди Боудън постигна ли целта си при теб?
Доминик го изгледа подигравателно.
— Лейди Боудън никога няма да постигне целта си — дори ако целият свят повярва, че вече е успяла.
Закари дръпна юздите на коня си.
— Какво означава това? — попита остро той.
— Това, което казвам. Тази млада дама не ме привлича ни най-малко. — Доминик също спря, осенен от внезапно хрумване, и прибави, подчертавайки всяка дума: — Прелестите й загубиха всякакво значение за мен от мига, в който срещнах сестра ти.
— Значи ли това, че аз напразно съм ухажвал и отрупвал с внимание тази самовлюбена, повърхностна личност? — попита невярващо и малко ядосано Закари.
— Скъпи Закари, ти ме засрамваш — отвърна развеселено Доминик. — Да не би да твърдиш, че си се пожертвал?
Закари заби шпори в хълбоците на коня си и препусна напред.
— Ами да, аз повярвах, че си в интимни отношения с онази нахална англичанка, и си казах…
— Че малко конкуренция няма да ми навреди?
— Да, защо не? Лиса ми е сестра и трябваше да ти попреча да я направиш нещастна — провикна се в отговор Закари, чийто очи святкаха войнствено.
Веселието на Доминик се изпари. Гласът му прозвуча тържествено:
— Нямам никакво намерение да правя Мелиса нещастна и никога повече няма да й давам основания за тревога. Ако ми позволи, през всички дни, които ми остават, ще й показвам какво означава за мен и колко празен щеше да бъде животът ми без нея.
Закари, засрамен от този изблик на чувства, се постара да скрие обхваналото го вълнение и отвърна с нарочна небрежност:
— Не убеждавай мен! Аз отдавна знам, че си мъж на място, но увъртането ти около тази жена ме разтревожи до смърт.