Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 199

Доминик зае мястото на Франклин и проговори многозначително:

— Е, може би причината е в картите, не в умението.

Лейтимър застина на мястото си, но бързо се овладя и попита заплашително:

— Какво трябва да означава това?

— О, съвсем нищо — отговори небрежно Доминик. — Да започваме ли? — Вълчата му усмивка накара англичанина да се почувства несигурен.

Закари, който разговаряше оживено с Даниел Манчестър на другия край на салона, също забеляза раздвижването на Доминик. Ала едва когато видя накъде се е запътил зетят му, интересът му се събуди. Когато Джордж Франклин стана и отстъпи мястото си на Доминик, по гърба на младежа пробягаха студени тръпки. Страхът му нарасна, когато видя лицето на Ройс, изправил се като статуя зад стола на приятеля си.

Закари разбра, че предстои решителна битка. Усмивката на Доминик и преувеличената му учтивост криеха заплаха. Неволно Закари си припомни вечерта в гостилницата, когато случайно беше споменал името на Лейтимър. Никога нямаше да забрави реакцията на Доминик и предстоящата партия между двамата стари врагове можеше само да обтегне до краен предел нервите му.

— Искам да погледам партията между Доминик и Лейтимър — обърна се той към Даниел. — Ела и ти, ако желаеш.

Следван от учудения поглед на братовчеда си, Закари се запъти с бързи крачки към масичката за игра и зае място до Ройс. Даниел, зад чийто небрежни маниери се криеше остър ум, веднага усети надигащата се опасност и без да се бави, последва братовчед си. Повечето от младите господа забелязаха стълпилите се около масата гости и побързаха да се присъединят към тях, за да разберат има ли нещо интересно.

Може би Лейтимър се притесни от внезапния интерес към предстоящата игра на карти и от това, че изведнъж се оказа в центъра на вниманието на всички гости, но по лицето му не пролича нищо. Той посрещаше с усмивка и учтиво кимане всеки нов зрител. Присъствието на толкова зрители щеше да му попречи да приложи някои от известните си номера и тъй като не искаше да рискува да го уловят, той реши да играе честно. Наблюдаван от толкова много очи и то по време, когато почти всички господа бяха още трезви, всеки опит за измама щеше да бъде забелязан.

Доминик веднага разбра, че противникът му е притеснен. В дълбините на сивите очи пламна студена подигравка, когато проговори полугласно:

— Тъй като около нас се е събрала такава изискана публика, смятам, че е редно да й предложим подобаващо представление… На колко играхте с Франклин?

След кратко колебание Лейтимър отговори:

— Партия между приятели — десет долара точката.

Доминик вдигна вежди.

— Хиляда долара за партия — доста висока цена за приятелството, не намирате ли? Но тъй като ние с вас също сме стари приятели, бих предложил да увеличим ставката. Какво ще кажете за петдесет долара точката?

Това не беше твърде високо, но и не беше никак малко, особено като се имаше предвид обстоятелството, че Лейтимър бе загубил от Франклин много повече, отколкото възнамеряваше първоначално. Той познаваше отлично уменията на Доминик и опита му в хазарта. Не особено доволен от обрата на събитията, той мълчеше, докато мислите лудо се блъскаха в главата му в търсене на някакъв изход. На всяка цена трябваше да обърне нещата в своя полза. Светлите му очи оглеждаха замислено затвореното лице на противника. От опитния му поглед не можеше да убегне, че Доминик търси открит сблъсък. Разбрал това, Лейтимър едва не избухна в смях. Мъж, който се оставяше да бъде воден от избухливия си темперамент, беше лесна жертва. Убеден, че ще спечели и ще си възвърне част от загубената от Франклин сума, той отвърна небрежно: