Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 170

Ако Доминик желаеше Дебора, защо беше дошъл при нея? Защо отричаше, че между него и Дебора има нещо? Мелиса знаеше, че законът е на негова страна — тя му беше жена, той определяше живота й, той можеше да прави, каквото си ще, следователно изобщо не му беше нужно да се преструва, че я желае!

Не, нямаше смисъл. Тя му бе заявила, че двамата биха могли да се забавляват поотделно и той беше реагирал остро — дали защото не беше извършил греховете, в които го обвиняваше тя?

Мелиса поклати замислено глава. Не, тя не можеше да повярва, че съпругът й е подлец и само се преструва, че изпитва към нея любов и страст, а в същото време миеш за друга. Особено след като във всички други отношения се беше проявил като честен и почтен.

Мелиса се загледа пред себе си, смръщила чело, докато здравият й човешки разум се бореше с упорития натиск на сърцето. Дали поведението му в леглото е доказателство за чувствата му? — запита се обезкуражено тя. Нима всеки опитен любовник не действаше по същия начин? Нали цял свят знаеше, че мъжете са твърде различни от жените! Мъжете се любеха с много жени, бяха непостоянни и физическото желание ги тласкаше към все нови и нови легла. Докато жената… жената се отдаваше само на мъжа, когото обичаше. Това е ужасна глупост! — каза си ядосано Мелиса. Щом мъжът може да притежава една жена, без да я обича, защо жената да не направи същото? Възбуждаща мисъл, която обаче не допринесе с нищо за решаването на проблема й. Може би трябваше да прегледа още веднъж доказателствата, които имаше срещу него.

Джош. Присвила очи в тесни цепки, Мелиса си припомни изказванията на чичо си по адрес на Доминик. Най-обезпокояващото беше, че чичо Джош, който я обичаше и милееше за благото й, беше прещастлив да я омъжи за човека, когото само преди няколко дни бе определил като развратник. Възможно ли беше Джош да е обрисувал Доминик в много по-черни краски, отколкото беше в действителност, с надеждата да събуди интереса й? Дори повече от възможно, изфуча от яд Мелиса, която знаеше, че чичо й гореше от нетърпение да я омъжи.

Второ: Лейтимър. Мелиса сви презрително рамене. Спокойно можеше да забрави писмото му. И без това не придаваше никакво значение на думите му, а самият той се беше оказал точно такъв, какъвто Доминик не беше. Беше достатъчно проницателна, за да разбере, че след като не бе постигнал целта си да я направи своя любовница, Лейтимър се е опитал да я настрои срещу бъдещия й съпруг с онова злобно писмо. Да, вероятно беше така.

А що се отнасяше до лейди Боудън… Лицето на Мелиса се помрачи. Що се отнасяше до безсрамната лейди Боудън, тя открай време знаеше, че англичанката е ужасно нахално същество. Нима след пристигането си Дебора не бе приела благосклонно ухажването на всеки що-годе приличен и богат мъж? Беше хвърлила око даже на Закари и той се бе хванал на въдицата й, както доказваха замъглените от страст погледи, с които я преследваше! Е, със Закари не се държеше чак толкова дръзко, колкото с Доминик, но все пак…

Зарадвана от посоката, която взеха мислите й, Мелиса разкриви лице в усмивка. Все пак доказателствата не бяха достатъчни. Беше разгледала положението само от един ъгъл, но слава Богу, беше успяла да реши някои загадки, които й създаваха доста главоболия.