Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 172

За него не беше важно единствено пълното сливане, което бяха постигнали в леглото. Вече бяха прекарали известно време заедно и като обърнеше поглед назад, Доминик виждаше не само принудителното физическо въздържание, но и безкрайното наслаждение, което му бяха донесли тези седмици. Той смръщи чело и се опита да възстанови в паметта си образа на пресметливата малка мръсница, която го беше уловила в капана на брака, за да задоволи алчността си.

Лицето му потъмня от гняв, ръцете му гневно се стрелнаха към юздите и откъснаха жребеца от сочните стръкове трева, които растяха по края на пътеката. Без да обръща внимание на местността, в която беше попаднал, Доминик препусна напред и отново се отдаде на мрачните си размишления. Кой беше в състояние да разгадае противоречива личност като Мелиса…

През времето, откакто бяха женени, той не можеше да си припомни нито един случай, в който жена му да е проявила алчност или да е показала интерес към парите му. Вярно, той я беше засипан с подаръци, един от друг по-скъпи, но всеки път оставаше с впечатлението, че щедростта му по-скоро я смущава. Естествено това можеше да бъде и театър, но все пак…

Разгневен от посоката, в която бяха поели мислите му, но неспособен да ги спре, Доминик се опита да огледа безпристрастно отминалите седмици и събитията, довели до сватбата. Беше му много трудно, тъй като чувствата постоянно излизаха на преден план, ала най-после успя да се пребори с хаоса, който цареше в главата му, и стигна до някои много интересни заключения. Отдавна трябваше да е прозрял истината.

Доминик открай време се смяташе за познавач на човешкия характер. Още като младеж се славеше с умението си да прозре истината за някой човек, колкото и той да се преструваше. Това умение му беше оказало някои големи услуги и скоро той започна да се смята за непогрешим в тази област. Един-единствен път инстинктът му измени — и това беше през краткото време, когато беше пламнал от луда страст към Дебора Лейтимър.

Тогава се оказа, че не е съумял да открие истината зад красивото й личице и примамливата усмивка. Нима сега можеше да бъде сигурен, че е успял с Мелиса? Дали пък не ослепяваше, когато ставаше въпрос за жени? Ройс беше прозрял Дебора от пръв поглед, но не и той. Дали пък не беше един от бедните глупаци, които жените винаги щяха да водят за носа? Всеки виждаше хитростта и коварството им, само той не!

Доминик отвратено изкриви лице. Това беше възможно, но не му се искаше да приеме, че инстинктът го е измамил — и то два пъти подред!

Замисли се за брат си Морган. Стефани го разочарова горчиво, но после той все пак срещна щастието в лицето на Леони.

Може би това важеше и за него. Може би не виждаше истинската същност на Мелиса, също както Морган не бе успял веднага да види истинската Леони.

Тази нова идея го стресна до дън душа. А ако се беше излъгал в Мелиса? Ако тя е имала основателна причина да дойде онази нощ в стаята му?