Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 171

Първата й задача беше да отиде в Оук Холоу и да зададе няколко неудобни въпроса на чичо си Джош. Даже ако той се разсърдеше и почнеше да й крещи, тя щеше да открие дали обвиненията му срещу Доминик са били измислени или не.

Може би един разговор с Ройс също щеше да извади нещо на бял свят. Ройс трябваше да знае дали приятелят му е непоправим женкар или не. Мелиса се усмихна самодоволно и си каза, че много по-рано трябваше да се обърне за помощ към Ройс. Джош може би беше готов да я омъжи дори за човек със слава на женкар, за да се добере до наследството на жена си, но Ройс, който познаваше добре Доминик, никога нямаше да допусне братовчедка му да се сдобие с мъж, който според него за нищо не ставаше.

Извънредно доволна от умозаключенията си, Мелиса изскочи с танцуваща стъпка от спалнята си. Да, днес щеше да разреши няколко загадки наведнъж. А ако се окажеше права… тя потръпна в екстаз при представата за бъдещето.

Мелиса не беше единствената, която бе прекарала сутринта в сериозни размишления и бе стигнала до окуражаващи заключения. Доминик се събуди още на разсъмване и прекара дълго време в наблюдаване на спящата си съпруга.

Сит и доволен, той огледа всяка подробност от великолепното й тяло — от разбърканите медноцветни къдрици до розовите пръсти на краката, които се подаваха изпод одеялото. Желанието да я целуне стана неудържимо и той се наведе над нея. Мелиса леко се раздвижи под нежната му милувка. Реакцията й предизвика усмивката му — нищо чудно, че не се събуждаше, след такава нощ…

Знаейки, че няма да се сдържи да лежи мирно и тихо до нея, но не желаейки да я събуди от сладкия сън, Доминик се протегна и стана от леглото. За миг се изкуши да се окъпе в нейната спалня, но бързо отхвърли тази мисъл, вдигна жена си от леглото и я отнесе в съседното помещение, където внимателно я положи в собственото й легло.

Върна се в стаята си и позвъни на камериера да му приготви банята и да му донесе чаша силно кафе.

След като закуси, той реши, че сега има нужда от кратка утринна разходка на кон. Подсвирквайки си, слезе по стълбата, събуди конярчето и само след няколко минути вече препускаше в луд галоп, без да знае къде отива.

Утрото беше великолепно. Непоносимата августовска горещина беше отстъпила мястото си на приятната топлина на месец септември. В този ранен час беше дори прохладно и конят на Доминик, елегантен тъмнокафяв скопен жребец с три бели копита и голяма бяла звезда на челото, препускаше бодро, сякаш искаше да покаже, че и той се наслаждава на утрото.

Без определена цел пред себе си, Доминик отпусна юздите на коня и се задълбочи в спомена за изминалата нощ. На няколко пъти си повтори, че се държи като хлапак, но трябваше да признае, че бракът — разбира се, с истинската жена — има някои неоспорими предимства. А Мелиса беше истинската, тя беше единствената жена, която му подхождаше, колкото и противоречива да беше и пред каквито и загадки да го изправяше.